Гард срещу сексизма във всяко министерство

Това реши правителството на изнесеното си заседание в Бургас. Освен в министерствата такъв служител ще има в агенцията за бежанците, за закрила на детето, в НСИ, в НОИ, в Комисията за защита от дискриминация, в СЕМ, при омбудсмана и в комисията за борба с трафика на хора.

В доклада за равенството на жените и мъжете за миналата година е посочено, че квалифицираните жени губят потенциала си заради неравнопоставеността с представителите на силния пол.

През 2012 г. ЕК предложи да бъдат въведени квоти за участието на жени в управлението на публични компании. От Брюксел настояха до 2020 г. 40% от шефските постове да са отредени за представителките на нежния пол. България и още 8 страни, сред които Великобритания и Холандия, се обявиха обаче твърдо против идеята с аргумента, че водещо при назначаване на длъжност трябва да бъде квалификацията, а не полът.

В същото време данни на ЕК за 2013 г. показват, че за една и съща длъжност жените и мъжете получават различни възнаграждения. Най-дискриминирани са естонките, които за труда си получават 27,3 на сто по-малко от мъжете. Ножицата на възнагражденията между половете е най-малка в Словения – 2,3%.

В това отношение България е в златната среда като нашенките са получавали с 13% по-ниски заплати от мъжете. „По отношение на разликата в заплащането са предприети мерки, които да регламентират равното възнаграждение – Кодексът на труда, Законът за държавния служител, Комисията за защита от дискриминацията“, отбеляза зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Именно жалбите за неравностойно заплащане са сред преобладаващите в Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

„Имаше случай на две служителки, които трябвало да обучават по-младите си колеги мъже. Впоследствие жените са били съкратени и на тяхно място са назначени обучаваните от тях работници“, разказаха от КЗД.