2|
4575
|13.05.2015
НОВИНИ
Ген. Червенков: ЕС и НАТО не са решение за Македония
Напрежение в Македония съществува и сигурно сега ще се намери някакъв начин да се потуши, но това ще бъде временно. Трябва да се мисли за някакво по-радикално решение. Не са решение според мен и призивите на по-бързо разширяване на Европейския съюз и НАТО.Това казва ген. Чавдар Червенков, бивш шеф на военното ни разузнаване.
Никой в НАТО и Европейския съюз няма да поеме този риск да приеме, да се разшири към един райони, в които цари нестабилност, когато ти не знаеш утре какво може да се случи. Тук тези, които отправят тези призиви може би имат някакви други цели, но нека политиците да помислят по този въпрос, каза още той пред "Фокус".
Идеята за Велика Албания, видимо, не е угаснала. А тя съществува, възникнала е и съществува още от края на XIX век. Още Османската империя властваше по тези земи, когато е възникнала теорията и идеята за Велика Албания. Много лесно можете да намерите картите на тази Велика Албания и вижте какви територии включва – половината и повече от македонската територия, Албания и част от Гърция, Косово, част от Черна гора и от Южна Сърбия. Тази идея не е угаснала и ако вземем конкретно Македония, при положение, че през последните 15-20 години се говори за великата македонска нация, а в последните 7-8 години пък с едни, хайде да не употребявам обидни епитети, но с едни мегаломански проекти на сегашното правителство, на тези паметниците за възвеличаването на македонската нация и историческото наследство, къде в целия този процес останаха албанците, които са една значителна част от население със значителен принос в икономиката и в живота на страната.
Те не се ли чувстват някак си изолирани от целия този исторически, не знам какъв патос – тази приказки за великото македонско минало? Къде остават те? Защо трябва да очакваме, че албанското население трябва да бъде едно лоялно население, да работи за единна Македония, а да не мечтае за едно бъдеще, когато ще има една по-широка автономия, а защо не и самостоятелност. Тук са основателни критиките, които се отправят към правителството на Македония, но ми се струва, че това трябваше да стане много по-рано Защото с цената на запазването на едно относително спокойствие тук, в този район, се позволи на това правителство да направи редица стъпки, на които сега се берат плодовете. Всички тези идеи, които дори изглеждат малко гротески за това минало величие, ето, сега мисля, че се връщат като бумеранг. През последните 20-25 години, които ние наричаме години на Преход, някакъв тип преход съществува и във всички тези страни около нас. А този преход е един сложен комплекс от фактори, оформящи процесите, и все още очевидно не е завършил. Редица мерки – да, сигурно добри от гледна точка на САЩ и Европа, но недобре приети от част от хората тук, на Балканите. Примерно, независимостта на Косово. Какви са чувствата, които изпитват сърбите в чисто човешки и в политически план? И да речем, ако с това е възстановена една несправедливост, примерът на Косово няма ли сега да послужи като детонатор за едни процеси, които нито Европа, нито САЩ желаят? , посочва генералът.
Напрежение там съществува и сигурно сега ще се намери някакъв начин да се потуши, но това ще бъде временно. Трябва да се мисли за някакво по-радикално решение. Не са решение според мен и призивите на по-бързо разширяване на Европейския съюз и НАТО. Никой в НАТО и Европейския съюз няма да поеме този риск да приеме, да се разшири към един райони, в които цари нестабилност, когато ти не знаеш утре какво може да се случи. Тук тези, които отправят тези призиви може би имат някакви други цели, но нека политиците да помислят по този въпрос, съветва Червенков.
Идеята за Велика Албания, видимо, не е угаснала. А тя съществува, възникнала е и съществува още от края на XIX век. Още Османската империя властваше по тези земи, когато е възникнала теорията и идеята за Велика Албания. Много лесно можете да намерите картите на тази Велика Албания и вижте какви територии включва – половината и повече от македонската територия, Албания и част от Гърция, Косово, част от Черна гора и от Южна Сърбия. Тази идея не е угаснала и ако вземем конкретно Македония, при положение, че през последните 15-20 години се говори за великата македонска нация, а в последните 7-8 години пък с едни, хайде да не употребявам обидни епитети, но с едни мегаломански проекти на сегашното правителство, на тези паметниците за възвеличаването на македонската нация и историческото наследство, къде в целия този процес останаха албанците, които са една значителна част от население със значителен принос в икономиката и в живота на страната.
Те не се ли чувстват някак си изолирани от целия този исторически, не знам какъв патос – тази приказки за великото македонско минало? Къде остават те? Защо трябва да очакваме, че албанското население трябва да бъде едно лоялно население, да работи за единна Македония, а да не мечтае за едно бъдеще, когато ще има една по-широка автономия, а защо не и самостоятелност. Тук са основателни критиките, които се отправят към правителството на Македония, но ми се струва, че това трябваше да стане много по-рано Защото с цената на запазването на едно относително спокойствие тук, в този район, се позволи на това правителство да направи редица стъпки, на които сега се берат плодовете. Всички тези идеи, които дори изглеждат малко гротески за това минало величие, ето, сега мисля, че се връщат като бумеранг. През последните 20-25 години, които ние наричаме години на Преход, някакъв тип преход съществува и във всички тези страни около нас. А този преход е един сложен комплекс от фактори, оформящи процесите, и все още очевидно не е завършил. Редица мерки – да, сигурно добри от гледна точка на САЩ и Европа, но недобре приети от част от хората тук, на Балканите. Примерно, независимостта на Косово. Какви са чувствата, които изпитват сърбите в чисто човешки и в политически план? И да речем, ако с това е възстановена една несправедливост, примерът на Косово няма ли сега да послужи като детонатор за едни процеси, които нито Европа, нито САЩ желаят? , посочва генералът.
Напрежение там съществува и сигурно сега ще се намери някакъв начин да се потуши, но това ще бъде временно. Трябва да се мисли за някакво по-радикално решение. Не са решение според мен и призивите на по-бързо разширяване на Европейския съюз и НАТО. Никой в НАТО и Европейския съюз няма да поеме този риск да приеме, да се разшири към един райони, в които цари нестабилност, когато ти не знаеш утре какво може да се случи. Тук тези, които отправят тези призиви може би имат някакви други цели, но нека политиците да помислят по този въпрос, съветва Червенков.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads