Генчовска: Руската агресия ни напомни, че свободата и демокрацията не могат да се приемат за даденост

Това заяви министърът на външните работи Теодора Генчовска, която е начело на българската делегация в заключителните срещи на гръцкото ротационно председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) на 10 юни 2022 г. в Солун - Среща на министрите на външните работи и Среща на държавните и правителствени ръководители.

Министър Генчовска подчерта ключовата роля на ПСЮИЕ като водещ политически формат за изграждането на доверие и сътрудничество между държавите в региона. „България, като основател на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, оценява високо ролята на ПСЮИЕ, който се превърна в еталон за регионално сътрудничество и доказа своята устойчивост и способност да ни обединява. Процесът е уникален и работи изключително успешно, следвайки принципите на приобщаване, взаимно уважение и разбиране“, посочи тя.

В рамките на форума външните министри направиха преглед на развитието на регионалното сътрудничество в периода на гръцкото председателство на ПСЮИЕ (1 юли 2021 – 30 юни 2022 г.) и очертаха възможностите за неговото по-нататъшно развитие.

Сред основните акценти в изказването на министър Генчовска бяха войната в Украйна, енергийната криза, борбата с дезинформацията и свободата на медиите в региона.

„Войната в Украйна е шокираща реалност и повратна точка за Европа и европейската сигурност. Агресията на Русия срещу Украйна напомни на всички ни, че свободата, демокрацията, върховенството на закона и правата на човека не могат да се приемат за даденост. Всички сме свидетели как тези три месеца донесоха драматични промени и сериозни нови заплахи и предизвикателства за региона“, заяви министър Теодора Генчовска. „Ето защо ние, като участници в ПСЮИЕ, трябва открито и последователно да изразяваме недвусмислена подкрепа за суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна”, добави тя.

По време на срещата външният ни министър подчерта необходимостта от повишаване на енергийната сигурност, посочвайки че развитието на транспортните мрежи и модернизацията на инфраструктурата са от особена важност за постигане на регионална свързаност и устойчива мобилност. „Осигуряването на ефективното функциониране на „зелените коридори“ по време на кризата, причинена от Covid-19, на граничните пунктове, допринесе за безпрепятственото снабдяване със стоки, храни и лекарства. Това за пореден път доказва, че нашата визия за бъдещето и изграждането на адекватна инфраструктура трябва да се гради на интегриран и съвместен подход”, добави тя.

Държавните ръководители приеха проекта на Солунска декларация на ПСЮИЕ. Предстои поемане на председателството от Черна гора, като бе обсъден и предложен за председател на Процеса след Подгорица да бъде Скопие. Министър Теодора Генчовска заяви желанието на България да поеме ротационното председателство на ПСЮИЕ в периода 2025-2026 г., когато ще бъде отбелязана и 30-годишнината от създаването на Процеса.

Българският външен министър пожела успех на предстоящото черногорско председателство на ПСЮИЕ и изрази увереност в бъдещото развитие на регионалното сътрудничество.

Република България е инициатор за създаването на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, като водещ политически формат за диалог в региона. Началото на инициативата е положено на Софийската среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа (6-7 юли 1996 г.), която приема Софийската декларация за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите.

Освен България, страни-участнички в ПСЮИЕ са Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Република Северна Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора и Косово, пише МВнР.