ГЕРБ пак пробутва конституционна реформа

Плановете си управляващите представиха накратко тази сутрин. Като прикрита хвалба прозвучаха думите на вицепремиера Томислав Дончев, че пълната програма е дълга 120 страници и затова „ГЕРБ ще отпусне няколко дни на журналистите да се запознаят с текста“, след което съставителите й щели са отговарят на въпроси. Сред хората, които са участвали в подготовката й, е бившият финансов министър Владислав Горанов, уж пропъден заради връзки с политика от ДПС Делян Пеевски, а сега рамо до рамо с членовете на правителството.

„Нашата програма е вероятно най-амбициозният политически документ за последното десетилетие. От гледна точка на професионализъм, на секторна прецизност, тя е на изключително високо ниво”, обяви гръмовно Дончев. В същото време той заяви като приоритетна цел на ГЕРБ „възстановяване на политическия живот”. Така и обаче не уточни какво означава това, от кого и какво ще се възстановява и как ще бъде постигнато.

Сред акцентите, които Дончев представи беше конституционната реформа. Изглежда обаче хората на Борисов са си взели поука от развитията през 2020 г. Тогава бутафорният им проект за нова конституция не направи и една крачка към своето осъществяване, дори не беше разгледан в Народното събрание. И затова сега в „най-амбициозния политически документ” отсъства свръхамбициозната цел да бъде пренаписан основният закон на страната. Вместо това за конституцията се предвиждат единствено промени, които засягат правосъдната система. Такива вече са правени и вероятно са постижими и без свикването на Велико Народно събрание.

Този акцент обаче е само елемент от трите стълба на програмата, които Дончев тържествено представи. Първият стълб включва „продължаване на политиките за модернизация на страната” – тук ГЕРБ обещава поне 500 км. нови магистрали и скоростни пътища, 4000 км. пътища от втори и трети клас; 120 000 български семейства с обновени домове; рехабилитация на стотици публични сгради. Вторият, който включва и конституционните промени, е „продължаване на реформите в ключови сфери” – образование и здравеопазване, ВИК сектор, публични услуги. Третият – инвестиции в образованието и науката, като се поема ангажиментът разходите за образование да бъдат поне 5 процента от БВП.