Този своеобразен „атмосферен мост“ е имал значение и за климата на сушата, тъй като температурите на Индийския океан влияят върху валежите и други метеорологични условия в части от Африка, Азия и Австралия. Устойчивостта на тези връзки е помагала и на учените да правят по-дългосрочни климатични прогнози.

 

В основата на взаимодействието е циркулацията на Уокър – мащабна система от въздушни течения над тропическия Тих океан, задвижвана от разликите в температурите на морската повърхност. При явления като „Ел Ниньо“ тя отслабва, а промените в атмосферната циркулация се отразяват и върху Индийския океан.

 

През по-голямата част от последните четири века тази система е функционирала синхронно. Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ и Университета на Колорадо в Боулдър са използвали климатични модели и естествени архиви, за да проследят измененията от 1631 г. насам. Те установяват, че единственото значително прекъсване в миналото е било между 1810 и 1850 г., когато поредица от мощни вулканични изригвания временно е нарушила взаимовръзката.

 

Съвременната промяна обаче има различен произход. От 50-те години на XX век тропическият Индийски океан се затопля средно с около 0,1 градуса по Целзий на десетилетие, докато от 80-те години циркулацията на Уокър се засилва. Според учените нарастващите концентрации на парникови газове и предизвиканото от човешката дейност глобално затопляне вече променят естествения баланс между двете океански системи.

 

Сравнението с климатичните условия през последното хилядолетие показва, че сегашното разминаване е безпрецедентно и дори надхвърля измененията, наблюдавани при периоди на силна вулканична активност.

 

Това може да има сериозни последици за климатичните прогнози. Ако досегашните зависимости между океаните вече не работят по същия начин, ще се наложи преразглеждане на климатичните модели, оценката на рисковете от екстремни явления и управлението на водните ресурси. Изследването показва, че глобалното затопляне не просто прави планетата по-топла, а променя и самите механизми, чрез които различните части на климатичната система си взаимодействат.