Големият В. Михайлов: Родопа планина вече не е българска

"Струва ми се, че политическата конюнктура повече раздрънква оръжията", посочи той. "Лошото е, че на религиозна почва нещата са непоправими."

"Разбирам, когато са бежанци, но когато са бегълци, никак не го приемам", допълни Михайлов, като посочи, че е склонен винаги да уважи политическите бежанци. "Хора, които бягат от някъде поради това, че не могат да се реализират, бедно живеят или са свикнали да воюват, за да печелят, не мога да ги приема така", категоричен е той.

"Мен ме е страх, че Родопа планина вече не е българска", каза още Михайлов. "Седем пъти са сменяни имената на българо-мохамеданите. Как се живее така? И те вече са склонни да скачат срещу всеки, който ги засегне по някакъв начин. Търсят идентичността си. Чувам как дядо казва на внука си: "Ще ти купя колело, ако се запишеш в ДПС". Ние почти вече нямаме партии с чисти идеи", заяви актьорът.

Според него политиката не е работа на хората на изкуството, но истината е, че политиците трябва да идват в театъра и да сравняват прогнозите си в политиката с мечтите на артистите.

Васил Михайлов смята, че има два много големи проблема - въпросът за земята ни, която я изкупуват с поставени лица и циганите, които вече ги правят мюсюлмани.

По думите му винаги ставаме жертва на това да си мерят шапките големите сили. Той призна, че е тръгнал да вярва на "сегашния водач" - Бойко Борисов, но на въпрос кое го е отказало от вярата, Михайлов обяви: "Зодията."

"Трябва лидер като Стамболов - и с едните, и с другите, така че България да има интерес", категоричен е той.

На въпрос как е станал такъв родолюбец, Михайлов разказа, че баща му е бежанец от гръцко, на 3 км от Одрин. Фамилията му всъщност е Чинаров.

"Баща ми и една моя леля остават в Стара Загора още през 13-та година. Там са си построили къщи. След това се жени, жена му почива, има двама сина, след това се жени за новозагорка, моята майка", разказва в ефир големият актьор. "Двамата ми братя умряха в казармата през две години - 1946 и 1948 година. Буйни бяха, единият отива да се къпе в Марица, скача от високо и се забива долу в пясъка. Живя няколко месеца парализиран и почина. Другият ни казаха, че се е самоубил, но той е ударен в корема. Заклевахме се с един приятел да открием кой го е самоубил, но не ми стигна един живот да го намеря."