Ядрени мощности, дронове и $20 млрд.: НАСА готви лунна база. Много конкуренти също

Планът на САЩ предвижда астронавти да се завърнат на Луната преди края на мандата на президента Доналд Тръмп през 2029 г., като амбицията е страната да изпревари Китай в новата космическа надпревара. Пекин също развива собствена програма с цел кацане на хора на Луната до 2030 г., а паралелно разширява дейността си в орбита чрез своята станция „Тиенгун“.

През март НАСА обяви и програма на стойност около 20 милиарда долара за изграждане на постоянна лунна база, захранвана от ядрена и слънчева енергия, която да бъде разположена в района на южния полюс на Луната до 2032 г. Според администратора на агенцията Джаред Айзъкман САЩ „няма да се откажат от Луната отново“.

Проектът предвижда няколко етапа. Първо ще бъдат изпратени роботизирани спускаеми апарати и дронове, които да картографират и изследват трудния лунен терен. След това ще бъдат доставени превозни средства за движение по повърхността, както и научно оборудване и комуникационни системи.

Сред компаниите, получили поръчки, са Blue Origin, Intuitive Machines и Astrobotic. Blue Origin ще разработи лунния модул Endurance, който трябва да осигурява прецизни кацания и автономна навигация. Astrobotic работи по спускаемия апарат Griffin-1, планиран за кацане в кратера Нобиле в района на южния полюс.

Роботизираната фаза на мисията трябва да продължи до 2029 г., като се планират около 25 изстрелвания и доставка на приблизително 4 тона товар на Луната. В следващия етап НАСА възнамерява да изгради енергийна инфраструктура, включително ядрени реактори и слънчеви системи, които да поддържат бъдещата база.

До 2032 г. агенцията си поставя цел хората да могат да живеят в „полупостоянни“ жилища на Луната и да използват роувъри за дълги мисии по повърхността. Южният полюс е ключов район заради наличието на замръзнала вода, която може да се използва за питейни нужди или производство на кислород.

Въпреки амбициозния план, експерти остават скептични относно сроковете. Основно предизвикателство остава разработването на надежден пилотиран лунен кораб. Такъв модул трябва да бъде изграден от SpaceX на Илон Мъск, но проектът се забавя заради технически трудности.

Според учени от космическата сфера политическият натиск също играе роля за ускореното обявяване на графика. Част от експертите смятат, че е напълно възможно Китай да изпревари САЩ и да стане следващата държава, която стъпва на Луната.

Какво прави Китай?

Китайската космическа програма се развива с бързи темпове и се утвърждава като ключов фактор в новата глобална надпревара за Луната. За разлика от първата „космическа ера“, днешната стратегия на Пекин е насочена не просто към символично кацане, а към дългосрочно и устойчиво присъствие на лунната повърхност.

Само през последните дни Китай отчете нови успехи. На 24 май беше изстреляна мисията „Шънчжоу-23“ с трима тайконавти, които се скачиха с космическата станция „Тянгун“. Част от екипажа ще остане в орбита цяла година – значително удължен престой, който има за цел да подготви бъдещи дългосрочни мисии към Луната и Марс и да изследва влиянието на микрогравитацията върху човешкото тяло.

Паралелно с това напредва и лунната програма „Чан’ъ-6“, която се подготвя за кацане на обратната страна на Луната. Мисията има за цел да събере проби от района „Южен полюс – Ейткен“ и да ги върне на Земята – историческа стъпка, която би предоставила ценни данни за състава на лунната повърхност.

Китайската лунна стратегия е структурирана в три основни етапа. Първият включва безпилотни мисии за изследване на Южния полюс на Луната, където се предполага наличие на воден лед. В следващите години са планирани мисии като „Чан’ъ-7“ през 2026 г., която ще използва и мобилни сонди тип „хопър“, както и „Чан’ъ-8“ през 2028 г., при която ще бъдат тествани технологии за 3D принтиране с лунен реголит с цел бъдещо строителство на място.

Втората фаза предвижда пилотиран полет до Луната преди 2030 г. За целта Китай разработва ново поколение ракети Long March 10, пилотирания космически кораб Mengzhou и лунния модул Lanyue.

Третият етап е изграждането на Международна лунна изследователска станция (ILRS) в периода 2030–2035 г., в партньорство с други държави, включително Русия. Първоначално базата ще бъде роботизирана, като впоследствие ще приема и екипажи и ще служи като научен и логистичен център за бъдещи мисии към Марс.

Фокусът върху Южния полюс не е случаен – районът се смята за ключов заради наличието на воден лед, който може да бъде превръщан в кислород и ракетно гориво, превръщайки Луната в потенциална „междинна станция“ за по-дълбоки космически мисии.

Като част от подготовката Китай експериментира и със затворени екосистеми, в които доброволци живеят изолирано и сами произвеждат храна и рециклират ресурси – модели, които могат да бъдат приложени в бъдещи лунни бази.

Кой друг гледа към Луната?

Към май 2026 г. глобалната надпревара за Луната далеч не вече включва само САЩ и Китай. Множество държави и космически агенции развиват програми за кацане, научни изследвания и изграждане на бъдеща инфраструктура на естествения спътник на Земята.

Индия се утвърждава като една от най-бързо развиващите се космически сили. След историческия успех на мисията Chandrayaan-3 през 2023 г., страната разширява амбициите си с нови проекти. Сред тях е мисията LUPEX (Chandrayaan-5), разработвана съвместно с Японската космическа агенция JAXA, която се очаква да бъде реализирана около 2028 г. Тя ще изпрати спускаем модул и роувър на Южния полюс на Луната с цел изследване на залежи от воден лед. Паралелно Индия подготвя и Chandrayaan-4 – мисия за връщане на проби от лунната повърхност, която вече е в напреднала фаза на разработка.

Япония също засилва присъствието си в лунните изследвания. През 2024 г. страната постигна успех с мисията SLIM, която демонстрира изключително прецизно кацане на Луната. В момента Токио разработва и мащабен херметизиран лунен роувър, известен като Toyota Lunar Cruiser, който ще позволи на астронавти да обитават и изследват лунната повърхност за продължителни периоди.

Европейската космическа агенция (ESA) не планира самостоятелна мисия за кацане, но играе ключова роля като партньор в международните проекти. Сред основните ѝ разработки е логистичният спускаем модул Argonaut, предназначен за доставка на товари до бъдещи лунни бази. Паралелно се развива и проектът Moonlight – система за комуникация и навигация около Луната, която да функционира като своеобразен „лунен GPS“ за бъдещите мисии.

Русия също продължава програмата си „Луна“, макар и със забавяне след неуспеха на мисията „Луна-25“ през 2023 г. В момента основните усилия са насочени към подготовката на „Луна-26“ – орбитален апарат, и „Луна-27“ – спускаем модул, планирани за края на десетилетието. Паралелно Москва задълбочава сътрудничеството си с Китай в рамките на проект за Международна лунна изследователска станция.

Обединените арабски емирства също се позиционират като активен участник в лунните изследвания. След първия си опит с роувъра Rashid, страната разработва нова мисия Rashid 2 и участва в международни проекти, включително в изграждането на ключови компоненти за американската лунна орбитална станция Gateway.