След успеха на Artemis II: Може ли човек наистина да живее на Луната?

Това, обаче, е само първата стъпка. Истинското предизвикателство тепърва предстои – кацане, изграждане на база и дългосрочно присъствие на Луната. Затова, отговорът на въпроса дали днешните деца ще живеят и работят там, е несигурен: възможно е, но не е гарантирано, пише BBC.

От „Аполо“ до новите амбиции

Когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната през 1969 г., мнозина очакват бързо развитие на космическите колонии. Това не се случва. Програмата „Аполо“ е продукт на Студената война и след като САЩ демонстрират превъзходство, интересът и финансирането спадат.

Днес подходът е различен. НАСА планира ежегодни пилотирани мисии до Луната от 2028 г., а петата мисия от програмата Artemis трябва да постави началото на постоянна лунна база. Европейската космическа агенция също говори за бъдеща „лунна икономика“.

Най-голямото препятствие: кацането

Основният проблем е как хората реално да стъпят на Луната. За целта са нужни нови спускаеми апарати, разработвани от SpaceX и Blue Origin.

И двата проекта обаче изостават от графика. Лунният вариант на Starship е поне две години закъснял, а Blue Moon също среща сериозни технически трудности.

Новите апарати са много по-сложни от тези от ерата на „Аполо“. Те трябва да превозват не само астронавти, но и оборудване, роувъри, части от бъдеща база.

Това изисква огромни количества гориво, което трябва да се съхранява и прехвърля в космоса – една от най-сложните инженерни задачи в програмата.

Нова космическа надпревара

Срокът за кацане през 2028 г. има и политически мотиви. Той съвпада с амбициите на САЩ да се върнат първи на Луната преди новия си конкурент – Китай, който планира собствено кацане около 2030 г.

Китайската стратегия е по-проста – използва отделни ракети за екипажа и спускаемия апарат и избягва сложното презареждане в орбита. Ако американската програма се забави, Пекин може да изпревари Вашингтон.

Марс – далечната цел

След Луната идва още по-голямата мечта – Марс. Илон Мъск говори за мисия още преди края на десетилетието, но повечето експерти са скептични.

Проблемите са огромни: пътуване от 7 до 9 месеца, силна радиация, липса на възможност за спасителна мисия, изключително трудни кацане и излитане.

Реалистичният хоризонт според учените е по-скоро 2040-те години.

Какво означава това

Artemis II показа, че човечеството отново може да изпраща астронавти дълбоко в космоса. Частният сектор инвестира сериозно, а международното сътрудничество се разширява.

Но най-трудното тепърва предстои. Луната вече не е недостижима, но превръщането ѝ в място за живот и работа ще изисква години технологии, пари и политическа воля.

Затова отговорът остава същият: хората може да живеят на Луната в рамките на този век – но все още няма гаранция.