Поетесата Яна Кременска: Околчица прилича на бирария

Кратък репортаж от Околчица

Не самодиви, таласъм до таласъм

и вълк до вълк, но те...нали са братя...

И днес ще цъфне не един налъм.

И днес на Вола с думи ще се млатят.

„Другарю Ботев, Господин поет...“

Електоратът - налице. Текат проверки...

Перфектен строй! Пълзящите отпред!

На заден план  две-три пенсионерки...

И не минута, цял  живот  мълчат!

Не вият вълци. Жалки псета лаят.

Бе,  трябва още  ритане  и глад,

докато се научат да си траят.

Родино мила, тъжен терминал...

Остана  ложата за ВИП персони.

Тече такъв сапунен сериал

със теманета... и поклони...

Настана вечер. Утро не дойде.

И сигурно, защото е България,

под второюнското разплакано небе

Околчица прилича на бирария.

***

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?

Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.

Вече зная и аз за какво се умира.

Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

Дали гледаш отгоре с небесната чета?

На Околчица – дъжд. И разгонени псета.

На Околчица – срам. Имаш много поклонници.

Генерали и лумпени, политически конници…

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.

Всенародната кал днес се кланя начисто.

Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.

Обещания светли и …помия до шия.

Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо

или вече не искаш дори да се сещаш.

Много здраве от мен на небесната чета.

Във дванайсет завийте и вие, момчета.

И станете на крак, и за вас помълчете…

Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Кременска