Икономист: Енергийната ни политика е голяма мистерия и тъмна стая

Това коментира пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.

„Темата за Козлодуй стои на дневен ред от известно време, важно е обаче как поставяме тази тема в големия енергиен пъзел“, отбеляза икономистът.

„България има голяма зависимост от Русия, но не трябва да забравяме, че страната не е голям потребител на природен газ“, посочи Стайков.

„Заедно с руския газ вече имаме дългосрочен договор за доставки на азерски газ. Сега евентуално ако се договори още нещо по линия на доставките на втечнен газ от Щатите, това със сигурност диверсифицира в още някаква степен газовия портфейл на страната. Големият въпрос остава обаче какво точно ще го правим всичкия този газ. Още повече, че тази година предстоят и преговори за нов дългосрочен договор с „Газпром“. Тези три неща на мен ми убягват като напасване“, смята той.

Според него няма яснота какво точно ще се преследва от управляващите.

„Двата договора – за руския и за азерския газ, съдържат доста обвързващи клаузи. Имаме клауза да купим природния газ или ако не го купим, да го заплатим. Което означава, че ние трябва да имаме сигурност къде ще ги пласираме тези количества. И към тези два договора с доста обвързващи клаузи, ако прибавим още един дългосрочен със същата клауза, ситуацията става доста по-сложна. Договарянето на някакви количества втечнен газ от САЩ може да се използва като преговорна карта в предстоящите преговори с Русия, същото се отнася за интерконектора с Гърция“, допълни той.

„Като цяло в момента сме в една тъмна стая и напипваме обстановката. Надяваме се да не се ударим във вратата“, заключи Калоян Стайков.