Вицепрезидентът каза, че омразата ще бъде преборена с непримиримост. Тя е изненадана от номинацията на проф. Габровски

Илияна Йотова каза, че е изненадана от днешната новина, тъй като познава проф. Николай Габровски като отличен лекар и специалист. Йотова изрази мнение, че лекарите са по-полезни на своите пациенти. Вицепрезидентът очаква, че партиите "ще вземат своите решения не заради проф. Габровски, а заради политическото място, което отстояват, заради своите идеи."

Илияна Йотова посочи, че отричането е готово да се видоизменя при всяка криза, а неговите инструментите стават все повече. Тя посочи, че това е заплаха за демокрацията: "Непримиримостта към омразата, насилието, връщането към цивилизацията и откровеният разговор за това, което става в нашите общества, е най-важната ни задача. От това как ще го проведем зависи дали доброто ще надвие злото, справедливостта – неравенствата, свободата – тиранията. Зависи дали истината ще победи лъжата.“

В своето изказване вицепрезидентът очерта картината на зараждането на омразата, отричането и потъпкването на човешките права в Германия и предвоенна Европа през 30-те години на миналия век: "Това наподобява и картината на днешните общества“, посочи Йотова. Тя припомни 14-те характеристики на "вечния фашизъм“ на Умберто Еко и неговия призив да бъдат сочени с пръст и изобличавани в съвременните ни общества.

Йотова посочи, че "Холокостът не е започнал с газовите камери, а с омразните речи срещу едно малцинство. Нацисткият режим в Германия приема закони и разпоредби, за да смаже независимите медии като ги заменя с тези, контролирани от държавата, като разпространява реч на омразата, антисемитски и расистки стереотипи, дезинформация и лъжа."

Илияна Йотова очерта основните предпоставки за езика на омразата и противопоставянето днес: "Липсата на убедителни и работещи решения на следващите една след друга кризи поражда в обществата несигурност, нестабилност, остър дефицит на справедливост, поляризация и недоверие.“ Вицепрезидентът подчерта, че отвоювани с десетилетия права днес са потъпквани с лекота: "Загуба на права, която действа на много широка територия – от липсата на толерантност, стигматизиране до тънката граница между справедливост, отказ от правосъдие или зачеркване на старото римско право за невинен до доказване на противното.“

Йотова заяви, че дефицитът на подготвеност, на идеи и на самочувствие се е изродил в елементарното бягство от истинските причини и търсене на виновника със заблудата, че колкото по-високи са децибелите на отричането, толкова са по-убедителни за гражданите, а причините и последствията се изместват от дезинформацията и предразсъдъците: "Езикът на омразата от изключение се превръща в норма и ражда дори политически идеологии и цели политически субекти. Обратно – хора, които са по-силни в аргументите и в позициите си, рядко прибягват към агресивен език.“

Вицепрезидентът изтъкна, че е от особена важност достоверността на политическата класа и отговорността пред думите, като даде пример с изказването на нидерландския министър-председател Марк Рюте, че срещу 50 евро може да се премине българо-турската граница.

Йотова подчерта и ролята на медиите в разпространението на езика на омразата и постави въпросите за границата между свободата на словото и отговорността за казанотоСпоред нея фалшивите новини е най-доброто гориво за омразата.

Социалните мрежи вицепрезидентът определи като хранителна среда за езика на омразата, където под булото на анонимността е най-лесно да се демонстрира нетърпимост и отрицание.

Илияна Йотова подчерта, че в борбата с езика на омразата от голямо значение са наказателната и правна уредба, както и техническите средства, които прилагат аудио-визуалните услуги: "Най-тежка е битката за душите на младите хора. Необременени от предразсъдъци, те могат да станат лесна плячка на радикални елементи, най-честата причина за което е липсата на перспектива пред тях. Враждебното слово е само първата крачка към престъпленията от омразата и насилието.“

Акцент в изказването на Йотова отново беше спасяването на българските евреи. "Преди 80 години България успя да защити своето еврейско население. Този епизод от европейската история носи послания и за днешния ден. Тази памет трябва да бъде съхранена. Една от най-големите опасности е пренаписване и преиначаване на историята – включително и за това, че Холокостът никога не е съществувал. С поуките от миналото трябва да вървим напред в този толкова опасен, разделен и скаран свят.“