Историческо участие на Грузия в Евро 2024. Протестиращи срещу руския закон получиха подкрепа от футболни звезди

Вероятно това беше мачът на турнира досега. Загубата на Грузия с 3:1 от Турция във вторник в откриващия мач на Евро 2024 опроверга звездното представяне, което запази резултата под въпрос до последната минута на допълнителното време. И въпреки цялото разочарование след последния съдийски сигнал, Леван Кобиашвили не можеше да бъде по-щастлив, че беше на "Вестфаленщадион" в дъждовната Северна Рейн-Вестфалия.

Първият играч в историята на Грузия със 100 мача, бивш капитан на мъжкия отбор, а днес президент на Грузинската футболна федерация, Кобиашвили оценява последните три десетилетия от футболната история на страната си кратко: досега "всичко е било провал".

Това беше първото участие на Грузия в голям футболен турнир в историята ѝ като независима република и умелото и страстно представяне със сигурност беше платформа за по-нататъшен напредък.

"Нашите фенове чакаха успеха в продължение на 30 години", каза 46-годишният Кобиашвили с гордост. "Защо?". "Ами, то започва с нашата история."

Твърди се, че футболът е въведен в Грузия в началото на XIX в. от британски индустриалци и работници, които кацат в Поти - регион по източното черноморско крайбрежие. Но именно културното и икономическото наследство от присъединяването към Съветския съюз определя толкова много за тази малка футболна нация.

Днес отборът на Грузия играе с усмивки на лицата си. Но в общественото съзнание, а и за мнозина в чужбина, футболистите на страната отдавна имат репутацията на умели, но и непостоянни, способни на голяма красота, но и на капризни и трудни за сработване в екип.

СССР, част от който е Грузия след болшевишката инвазия през 1921 г., използва футбола, за да се представи като хармонично мултиетническо образувание. Мястото на Грузия се определя отчасти от експлозивните мъжки народни танци, с които е известна страната.

В официален наръчник на феновете, публикуван през 1960 г., водещите звезди на Динамо Тбилиси са нарисувани как пеят и правят акробатични скокове към футболна топка.

Грузинският талант е смекчен от руската стомана. Със сигурност е имало инвестиции във футбола от страна на Съветския съюз. Един от най-кръвожадните привърженици на Сталин, Лаврентий Берия, насърчава развитието на Динамо Тбилиси, като дори се намесва, за да коригира записите, когато резултатите не са в полза на отбора.

Всесъюзното спортно дружество "Динамо" е било свързано със структурата на държавната сигурност и тайната полиция НКВД (Народен комисариат по вътрешните работи). Стадионът на клуба е наречен на името на Берия, който също като Сталин е грузинец.

В резултат на това след независимостта имаше очаквания за футболни успехи, но също така бяха засадени семената на последвалия провал, казва 35-годишният Джордж Кипиани, технически директор на Локомотив Тбилиси и син на един от най-известните грузински плеймейкъри Давид Кипиани.

39-годишният Леван Гвинианидзе, който има популярен футболен видеоканал и който преди това е бил ръководител на отдела за връзки с обществеността в Динамо Тбилиси, заяви, че първата квалификационна кампания на Грузия за Световното първенство в САЩ през 1994 г. е била върхът на последните три десетилетия, когато Грузия побеждава българския отбор, в който е участвал Христо Стоичков.

Грузия излиза от гражданската война между 1991 и 1993 г. като бедна и нещастна страна.

През 2003 г. ненасилствената революция на розите слага край на съветската администрация на Едуард Шеварднадзе, но футболните резултати през следващите десетилетия остават плачевни, като до 2015 г. отборът не попада в топ 150 на световната ранглиста на ФИФА.

Посещаемостта на вътрешното първенство достига дъното, като дори достоверността на резултатите е поставена под въпрос от поредица скандали за уреждане на мачове.

При население от 3,7 милиона души грузинците може би са очаквали твърде много. Но тези очаквания бяха налице, казва Кобиашвили.

"Това беше голяма тежест на раменете ни, която с времето ставаше все по-тежка", каза Кобиашвили. "Тези кампании се натрупваха, тъй като този период на липса на успех продължаваше. Просто ставаше все по-зле."

В отбора на Грузия винаги е имало звезди. Малцина, които са виждали дрибльорските умения на Георги Кинкладзе, играл за Манчестър Сити между 1995 и 1998 г., биха се усъмнили в това. Но имаше и културен проблем, както и липса на инфраструктура, казва Кобиашвили.

"Основното нещо, което липсва, и аз винаги съм бил много открит за това, не само сега, но и когато играех и водех националния отбор, е, че винаги ни е липсвала самокритика и никога не сме играли добре като отбор", каза той.

Ключът към скорошния успех на Грузия са инвестициите и огромната промяна в психологията, която доведе до премахване на някои от старите стереотипи и несигурност, смята Кобиашвили, който пое Грузинската футболна федерация през 2015 г.

От 2016 г. насам са обновени 37 футболни игрища, а 18 са в процес на изграждане. През 2015 г. е имало 14 676 регистрирани играчи, но днес този брой е по-близо до 40 000. Преди девет години едва 200 000 души са посетили мач от висшата лига на страната, но до 2022 г. броят им е нараснал до 2,6 милиона.

Националният отбор също е претърпял брандиране. Мотото на страната е "Силата е в единството", а във вътрешната яка на най-новите фланелки на играчите е изписано "Силата е в мен".

Гвинианидзе, който е участвал в проекта за ребрандиране, заяви, че това е съзнателен опит за откъсване от съветския манталитет, в който "индивидуалността не е нещо голямо".

"Това ребрандиране послужи за възвръщане на цялата власт на индивидите и след това тези индивиди, когато се обединят, правят това единство, което може да достигне по-висока позиция", каза той.

През последните месеци Грузия е обхваната от политически сътресения, тъй като младото поколение отхвърли преориентирането на нейното правителство към Москва.

Стотиците хиляди, които се събраха по улиците на Тбилиси, получиха подкрепата на звезди от футболния отбор, включително на капитана Джаба Канкава. "Имаме ново поколение, нова енергия, с нова визия, с нови ценности", заяви Кипиани. Националният отбор и неговите фенове отдавна очакват Германия с нетърпение. Невинаги ще бъде лесно, но те отказват да гледат назад.

Даниел Бофей, The Guardian. Преводът със съкращения е на ФрогНюз.