Иво Беров: Наблюдавах случката с колата. Нямаше нападение върху жена с две деца

Нещо повече. Жената нарочно отблъскваше с крак вратата на колата си, за да не се затвори. Не знам защо го правеше, но тази отворена врата я правеше по-уязвима. И въпреки това пак никой не й посегна.

Нещо повече. Трима от протестиращите - не полицията – трима от протестиращите я пазеха и внимаваха да не й се случи нещо. Не полицията – хора от протеста я пазеха.
Сега за стъклото. Протестиращи счупиха предното стъкло на колата й, когато тя започна да изблъсква с нея поне няколко души.

Да караш кола, дори съвсем бавно срещу хората и да ги избутваш е абсолютно недопустимо. Те може да се просяци, да са нехранимайковци, да са досадници, да са нахалници, може да изнасят някакво представление, може да протестират, може да нарушават закона, но ти нямаш право да ги газиш. Повтарям.

Ти нямаш право да ги газиш дори когато те нарушават закона. И това, че си карал бавно и само леко си ги избутвал не е никакво оправдание, защото при това леко избутване можеш неволно да дръпнеш крака си от съединителя и да нараниш някого. А можеш да минеш и през крака на някого дори при лекото избутване. И тук за никаква самозащита не може да става и дума – не те са те нападнали, не те са дошли при теб, ти си отишла при тях, търсейки правата си. Как, между другото ? С газене, показване на среден пръст, закани и предизвикателства ? Както и да е…

Накрая най-важното – децата.

Протестиращите спряха да удрят по колата веднага след като разбраха, че вътре има деца.

Мога да разбера, че една жена е ядосана, че не са й издържали нервите, че е решила по този начин да потърси правата си, че тя също протестира по неин си начин. И на мен ми се е случвало да изперкам при някое задръстване и да псувам наред всичко и всички, но съумявам все пак да потисна желанието си за по-ярки изяви. Като при онези задръствания на Околовръстното, например, които се дължат на вечни едни ремонти.

Но да тръгнеш да защитаваш правата си излагайки на опасност собствените си деца, или пък чуждите – това вече е неестествено. Това е извращение някакво.

И тя много добре знае, че ги излага на опасност. Можеше да позагуби малко време за да се прибере по околни пътища. Можеше да помоли протестиращите да я пуснат заради децата. И можеше да потърси помощ от полицията, пак заради децата. Нищо подобно обаче тя не направи.

Няколко пъти съм се натъквал на блокирани кръстовища. Веднъж просто спрях и изчаках нула часа и трийсет минути за да пуснат движението. Друг път обиколих кръстовището, изгубих не повече от десетина-петнадесет минути.

А когато бях с дете не минах през Орлов мост, макар оттам да ми беше пътя, а реших да обиколя през Околовръстното.

Не изложих на опасност детето, защото мисля, че това е естественото, а не извратеното поведение. Само дето се оказа, ,между другото, че Околовръстното е окупирано от ремонт, който трае по-дълго от протестите. И не само околовръстното, но и булевард България е окупиран от пролетта още . И не само булевард България. Добре, знам, че това е за добро, но някак съмнително дълго траят тези ремонти. Както и да е, минах през Младост, за да се добера до Цариградското. Защото бях с дете.

А тази жена тръгна с децата си да избутва хората. Не, това не е естествено, това е изчанчено, това е извратено.

Накрая нещо като обобщение – в сравнение с протестите в Ливан, Израел, Белорусия, Франция, Испания и САЩ нашите тук протичат, поне засега, необичайно и неочаквано възпитано и човешки. /С изключение на полицейския побой под колоните/. Заслуга за това имат и протестиращите и управляващите /пак с това изключение/

А да се пишат сърцераздирателни лъжи от рода на това, че протестиращите са нападнали беззащитна жена и децата й, да твърдиш това поради политически внушения, политически съображения и политическа изгода е гадно. Може би дори по-гадно от това да изложиш на опасност децата си, отстоявайки свои права.

Facebook, Иво Беров