Кабинетът вижда Русия в GPS атаката над полета на Фон дер Лайен. Какво значи това за службите ни?

Говорител на ЕК заяви пред БНТ, че по време на подхода за кацане GPS сигналът е изчезнал, но самолетът е кацнал безпроблемно. „Наистина можем да потвърдим, че е имало заглушаване, но самолетът е кацнал безопасно“, уточни говорителката на Комисията Ариана Подеста.

От Министерския съвет също разпространиха позиция, според която „по време на подхода за кацане на летище Пловдив е изчезнал GPS сигналът“. Според информацията от българските институции, Ръководство „Въздушно движение“ незабавно е предложило алтернативен подход чрез наземни навигационни средства (инструментална система за кацане), които са независими от GPS. Така пренасочване на полета не се е наложило.

По предварителна програма самолетът е трябвало да кацне именно на летище Пловдив. Полетът е изпълняван с нает от Европейската комисия самолет, уточниха от МС.

България е информирала Европейската комисия, че подозира Русия в намеса за GPS-заглушаването при кацането на Урсула фон дер Лайен вчера в Пловдив, заяви в Брюксел говорителката на комисията Ариана Подеста.  

Подобни действия вече предизвикаха тревога в страни като Естония, които ги определят като нарушение на международното право.

Фон дер Лайен беше в България, за да се срещне с премиера Росен Желязков и да посети оръжейна фабрика край Пловдив. След визитата си тя отпътува със същия самолет за Варшава, без инциденти.

Какво означава заглушаването на GPS сигнала за българските служби?

Инцидентът с кацането на самолета на Урсула фон дер Лайен в Пловдив показва колко уязвима е България към хибридни атаки. Заглушаването на GPS сигналите не е просто технически проблем – това е форма на електронна война, която засяга и националната сигурност.

За ДАНС и българските специални служби този случай трябва да е сигнал за тревога. Ако самолет с председателя на Европейската комисия може да бъде засегнат от подобна намеса над българска територия, то какво остава за гражданските полети, военната авиация или стратегическите комуникации?

Фактът, че институциите реагираха едва след публикации в Financial Times, а не по собствена инициатива, също повдига въпроси за нивото на готовност. В държави като Естония подобни атаки се третират като директен риск за националната сигурност и се огласяват публично. В България обаче сякаш липсва политическа воля за открито говорене по темата.

Това поставя пред ДАНС, военното разузнаване и РВД три основни задачи. По-добър мониторинг на електронните смущения в българското въздушно пространство. Бърза реакция и публична прозрачност при установяване на рискове за гражданската авиация. Координация с НАТО и ЕС, тъй като GPS атаките вече засягат и съюзниците ни в Балтика, Полша и Румъния.

Ако България не изгради капацитет да разпознава, доказва и неутрализира подобни намеси, рискуваме страната да остане „сляпо петно“ на картата на европейската сигурност – уязвима точка, през която противници като Русия могат да изпращат послания и да подлагат на изпитание колективната отбрана.