Как гласуват за Европейски парламент в различните държави на ЕС?

Минималната възраст, на която дадено лице може да гласува и да се кандидатира в изборите за Европейски парламент, се определя от националното законодателство. Докато възрастта за гласуване е 18 години в повечето държави членки (с изключение на Гърция, където възрастта за гласуване е 17 години, и Белгия, Германия, Малта и Австрия, където възрастта за гласуване е 16 години), минималната възраст, необходима за кандидатиране в изборите за Европейски парламент, варира значително – от 18 до 25 години.

Гласуването е задължително за гласоподавателите в четири държави членки – Белгия, България, Люксембург и Гърция, като правното задължение за гласуване важи, както за граждани на съответната държава, така и за регистрирани граждани на други държави от ЕС. (В Гърция гласуването не е задължително за гласоподаватели над 70 години, за живеещите в чужбина или за гласоподаватели, които в деня на изборите се намират на разстояние над 200 км от избирателната си секция.)

На европейските избори през 2024 г. ще бъдат избрани общо 720 членове на Европейския парламент. Това е с 15 места повече спрямо 705-те депутатски места в досегашния парламент. Общо 751 членове на ЕП бяха избрани на изборите през 2019 г. След като 73-те места, заемани от членове на ЕП, избрани в Обединеното кралство, бяха освободени с оттеглянето на страната от ЕС, на 1 февруари 2020 г. други 27 членове влязоха в ЕП, след като на изборите през 2019 г. беше предвидена подобна разпоредба за 14 държави членки.

Членовете на Европейския парламент се избират съгласно националните избирателни системи, които обаче трябва да спазват някои общи разпоредби, установени в правото на ЕС, по-специално пропорционалното представителство.

Като общо правило, гласоподавателите могат да избират между политически партии, отделни кандидати или и двете.

Докато в някои държави членки гласоподавателите могат да гласуват само за една листа, без възможност да променят реда на кандидатите (затворена листа), в други държави те могат да изразят предпочитанието си за един или повече кандидати (преференциално гласуване).

В зависимост от степента на свобода на гласоподавателите, когато гласуват преференциално, може да се направи разграничение между полуотворени листи, при които гласоподавателите могат да променят позицията на един или всички кандидати в една избрана листа, и отворени листи, при които гласоподавателите могат да гласуват за кандидати от различни листи. Вместо листи някои държави членки използват метода на един прехвърляем глас (ЕПГ). При тази система избирателят има един глас, но може да класира кандидатите по реда на техния първи, втори, трети и т.н. избор. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи минимален брой гласове.

Повечето държави членки позволяват да се гласува от чужбина на изборите за Европейски парламент, но две от тях (България и Италия) дават това право на гражданите си само при гласуване от друга държава – членка на ЕС. Някои държави членки изискват гласоподавателите да се регистрират предварително в съответните национални избирателни органи, за да могат да гласуват от чужбина по пощата или в посолство/консулство. В някои държави членки (напр. Дания) гласуването в посолствата се провежда преди изборния ден, а
в други държави гласовете по пощата могат да се подават в посолствата/консулствата. В някои случаи гласоподавателите, пребиваващи в чужбина, могат да гласуват лично в държавата членка, на която са граждани. Освен това повечето държави членки предвиждат специални мерки за дипломати и военни, служещи в чужбина.

Измененията в Акта за избирането на членове на ЕП определят задължителен праг в някои случаи при разпределянето на местата. На национално равнище този праг не може да надвишава 5% от подадените действителни гласове. Освен това държавите членки, в които се използва системата от листи, определят минимален праг за разпределяне на местата за избирателни райони, които включват повече от 35 места. Този праг не може да бъде по-нисък от 2% и не може да надвишава 5% от действителните гласове, подадени в съответния избирателен район, включително в държава членка с един избирателен район. На практика тази разпоредба се отнася само до най-големите държави членки. Тъй като измененията все още не са влезли в сила, държавите членки не трябва да се съобразяват със задължителните прагове най-малкото до парламентарните избори през 2029 г. Понастоящем няма изборен праг за изборите за Европейски парламент в Германия. Това се дължи на решението на Федералния конституционен съд на Германия от 2014 г., което обяви избирателния праг от 3% за противоконституционен.