Как Истанбулската конвенция преформатира българската политическа сцена?

Във Франция и Гърция Социалистическата партия почти изчезна, а също и в Полша и Унгария. В Германия подкрепата за социалистите вече е под 20%. Ако даде рамо на Истанбулската конвенция, Нинова рискува избирателите й да пуснат бюлетина за Слави Трифонов, за някой нов Жорж Ганчев и на нея да й остане само биографичния червен вот. Колизията идва от това, че Партията на европейските социалисти се държи като класическа старомодна левица, защитаваща онеправданите, отритнатите, различните, каквито са сексуалните малцинства.

„За” конвенцията са тези фигури от БСП, които са видели свят и са придобили европейско лустро в Брюксел – такива като Илияна Йотова, Вигеннин, и разбира се – Станишев. Нинова иска да е част от европейския социалистически мейнстрийм, но чувството за политическо самосъхранение е по-силно – не ПЕС, а българските избиратели ще й помогнат да бие ГЕРБ. Забавното е, че самата Нинова с мъжкаранското си излъчване („Г-н Борисов, отдавна чакам да се разберем като мъже) е отрицание на „социално предписаната” роля на нейния пол.

ГЕРБ също са в раздвоение. Вътрешно Б. Борисов сигурно смята Истанбулската конвенция за „някаква педалска работа”, но Брюксел и Берлин му диктуват да я приеме. Ако я отхвърли, той може да чуе едно „Молодец! Так держать!”, но нему е по-мило и по-скъпо „Конграчулейшънс!” И понеже без Борисов няма ГЕРБ, съпартийците му са принудени и те да приемат конвенцията, алтернативна позиция е позволена само на някои министри и на откровени откачалки като Георги Марков.

Най-куриозно е как Истанбулската конвенция успя да скара дори националистите, които нямат нито грам различие по нея. Те се спънаха на равно място – Каракачанов настоява за референдум, В. Симеонов не ще, а Сидеров добре, че още не се е обадил, иначе ще иска нещо трето.

Пламен Димитров