Какъв е планът на Путин сега?

Да започнем от украинската гледна точка. 

За тях най-важното беше да избегнат развой, подобен на случилото се в Мариупол, при който града бе под обсада. Въпреки че защитата им на южния пристанищен град наистина забави руското настъпление с много седмици, крайният резултат беше убийството или пленяването на хиляди от най-способните войници в украинската армия.

Целта на Киев бе да избегне това на всяка цена. 

Като се има предвид, че руското знаме сега се вее над двата града - Северодонецк и Лисичанск, тази логика може да изглежда леко извратена, но "успешната военна операция" на Украйна, както се изрази президентският съветник Олексий Арестович, часове след падането на Лисичанск, е помогнала за спечелването на ценно време и ще има ефект в по-дългосрочен план. 

За да разберете тази логика, трябва да разберете значението на западните оръжия за съпротивата на Украйна, пише журналистът Джо Интууд от BBC. 

Накратко - без доставките на НАТО, предизвикателството на Киев би било много по-голямо. Колкото по-дълго могат да забавят руското настъпление, толкова по-модерни ракетни и артилерийски системи могат да вкарат в битката. Твърди се, че предоставените от САЩ HIMARS, които вече са в действие, радикално променят баланса на конфликта. Повече време означава повече доставки, което на свой ред накланя везните в полза на Украйна.

Сега за руската гледна точка. 

Обявената цел на Москва е "освобождаването" на Донбас. Превземането на Луганск означава, че войските на Русия са стъпка по-близо до изпълнението на тази своя цел. Значението на Донбас бе подчертано и от президента Владимир Путин, който удостои командирите на офанзивата с "Героите на Русия" - най-високото звание във Федерацията. 

Какво обаче следва? Изглежда почти сигурно, че Москва ще продължи да се опитва да превземе и останалата част от ДОнбас, особено градовете Славянск и Краматорск – и двата бяха обстрелвани през последните дни. Твърди се, че Славянск има особено значение за сепаратисткото движение, тъй като е мястото на първите въстания през 2014 г.

Като изключим това, по-широката руска стратегия не е ясна. Много ще зависи от състоянието на силите на Кремъл, ако превземат Донбас и кога точно евентуално ще се случи това. Президентът Путин мълчаливо призна това днес, като каза, че участващите в превземането на Луганск бойци "трябва да си починат и да повишат бойните си способности". 

Ако все още напредват бързо, те биха могли да продължат натиска си да превземат цялата южна Украйна, до (а може би дори включително и) главния град Днепър или отвъд него.

Ако обаче те са толкова изтощени, колкото прогнозират много анализатори и както намекна Путин, е възможно те да обявят край на "специалната военна операция“, както упорито продължава да нарича войната Русия.

Украйна без съмнение би продължила битката, но без постоянен поток от оръжия може да се окаже, че фронтовата линия ще се превърне в замразен конфликт, подобно на това, което се случи между 2014 и 2022 г. Това би удовлетворило Русия, която ще държи съседа си в състояние на смут и безредици.

Засега нищо от това не е сигурно. И двете страни твърдят, че имат надмощие. Единственото нещо, в което можем да бъдем сигурни е, че тази война няма да свърши скоро, като хората от района на Донецк ще бъдат следващите, които ще понесат нейните последствия.

превод и редакция: Джесика Вълчева