Къмъни затрупват Борисовата градина откъм кв. Изток - превръща се в Бедрок

Откъм кв. „Изток” паркът все повече заприличва на градчето Бедрок от анимационния сериал „Семейство Флинтстоун”. Шофирането от парк-хотел „Москва” до „Цариградско шосе” е като спускане по опашката на огромен бронтозавър от праисторическите времена. На Фред и Уилма Флинтстоун, както и на Барни и Бети Ръбъл, тук сигурно ще им бъде уютно, но все пак те са герои от каменната епоха, а столичани вече са в XXI век и нито им отива, нито пък биха желали да надничат между канарите с викове: „Яба-даба-дуу!”

Цялото това самоуправство е заради паркирането. Както на много други места, проблемът е стар и тежък. Хора пристигат от цяла София, оставят колите си, където намерят, и се губят с часове в парка. А живеещите наоколо не могат да влязат в домовете си. Нито дори да излязат, особено в почивните дни. Често автомобилите им са така плътно затапени в междублоковите пространства, че колкото и да бързат за среща, за пътуване, за жп или аерогарата и дори заради спешен медицински проблем, нямат шанс да намерят пролука. Стават спречквания, скандали, на един от най-уважаваните жители на района дори бе изваден нож.

Претъпква се не само алеята между блоковете, но и самата улица, разделяща парка от квартала. Паркира се безразборно, кой където успее, без да го е еня дали мачка зелените площи или гази между дърветата. Пътната полиция тук може да се напълни с пари. Центърът за градска мобилност също може да се опаричи. И катаджиите, и „паяците” обаче се появяват от дъжд на вятър, колкото да не е без хич.

Конфликтът между онези, които идват в района за развлечение, и тези, които просто искат да си влязат вкъщи, няма как да бъде решен за сметка на която и да е от страните. Нахвърляните камъни ще поосвободят улицата, но няма да спрат желаещите да идват в парка. Те ще се присъединят към търсещите места за автомобилите си между блоковете и хаосът ще стане още по-голям. Спасението е в изграждането на паркинг, най-удачно – подземен. Не е нормално такова огромно и посещавано пространство, каквото е Борисовата градина, да няма в подстъпите си зони за паркиране.

Навярно тази толкова обичайна дори за държави извън ЕС идея звучи наивно. Най-вероятно и след десет години въпросът ще е все така тежък, само че вече – още по-стар. Но при всички случаи решението му не е в грамадата от камъни. Някой трябва да спре това изумително загрозяване.