Кирил Петков: Докладът на ЕК показва положителната оценка за свършеното от кабинета

Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков по повод годишния Доклад за върховенството на закона на Европейската комисия, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

„В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба“, смята министър-председателят.

Европейската комисия представи третия годишен Доклад за върховенството на закона. Документът обхваща всички държави членки на ЕС, включително България. Докладът обхваща четири основни стълба - националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите.

Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на  ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка.

ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител номер едно е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения.  ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание.  В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство.

Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт.

По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), включително разделянето й на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.

По отношение на медийната свобода, ЕК констатира, че за изминалата година професионалната среда на журналистите леко се е подобрила, като представителите на медиите са имали възможност да се изразяват по-свободно в сравнение с преди. Въпреки това въпросът с прозрачността на собствеността в медиите продължава да буди сериозни притеснения.

С позитивен знак е отбелязано подобряването на законодателния процес с приемането на изискването всички законопроекти да се внасят в Народното събрание заедно с мотиви и предварителна оценка на въздействие, съобщават от Министерския съвет.