Кирил Петков: Спряно е назначението на новото ръководство на ББР

Промяната в състава на Надзорния съвет на ББР е включването на Валентин Михов и Васил Щонов, а новите членове на Управителния съвет са Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев.

До промяната се стигна след като на 16 май служебният икономически министър хвърли бомбата, като обяви, че ББР е дала кредити на стойност почти 1 млрд. лева на осем компании.

„Точно по този казус имаме абсолютно несъответствие със закона, защото актовете на БНБ не могат да бъдат спирани. Когато вече 5 седмици водим битката за тази банка – да започне да работи за обществото, за малките и средни предприятия, да не се дават 1 млрд. на 8 фирми – се появява едно дълбоко вътрешно убеждение на Мария Вранеску да спре тези назначения. Това дълбоко вътрешно убеждение е базирано на нещо друго, освен следването на закона“, смята министърът. По думите му репутацията на съдийската колегия зависи от примери като този.

Кирил Петков беше категоричен, че от понеделник всеки ден ще подава заявление за вписване на надзора и всеки един ден ще прави публично изявление към обществото за това какво се е случило с новото заявление. По думите му казусът с ББР показва нагледно как институциите не са функционирали правилно.

По този повод СГС днес разпространи позиция, в която се казва, че „съответствието или несъответствието на съдебния акт със закона подлежи на проверка единствено по реда на инстанционния контрол, а не чрез недопустимо вмешателство в работата на съда чрез неуместни политически изказвания“. 

„Не отговаря на истината и твърдението, че „Това е най-бързото решение, което сме виждали”, тъй като по всички дела от този характер, съдът винаги се произнася с определение в рамките на няколко часа от постъпването на искането, освен когато то бъде подадено след 16 ч. В случая съдията се е произнесъл при спазване на процесуалните срокове - в деня на постъпването на молбата“, пише още в позицията. 

 
СГС припомня, че „лошата репутация на българския съд и притесненията на инвеститорите, за които споменава министър Петков, са в следствие най-вече на публичното накърняване на независимостта и авторитета на съда, на обсъждането, а не на изпълнението на съдебните актове, на хвърлянето на подозрения, но не и на факти, че вътрешното убеждение на конкретен съдия е базирано на нещо друго освен следването на закона”. 

„В случая трябва да се напомни и че не „публичността е единственото оръжие“, както твърди министър Петков, а обжалването пред въззивна инстанция е законовият механизъм във всяка правова държава за преценка на правилността и законосъобразността на един съдебен акт, което с не по-малка сила се отнася и за органите на изпълнителната власт“, изтъква СГС.