Запитан дали подкрепя решението България да настоява да няма санкции срещу патриарх Кирил, Даниил заяви, че това е „смела постъпка“ и че санкциите срещу предстоятел на поместна православна църква не биха постигнали търсения ефект.
На въпрос дали подобна позиция не противоречи на българския национален интерес патриархът отказа коментар.
Руският патриарх Кирил е сред най-изявените публични поддръжници на войната срещу Украйна. От началото на пълномащабната инвазия той нееднократно оправда действията на Кремъл, представи войната като част от духовната мисия на Русия и благослови руските военнослужещи. Именно заради тази последователна публична подкрепа за военната агресия името му беше предложено за включване в санкционния списък на Европейския съюз.
Последователна линия
Думите на Даниил не са изолирано изказване. Още преди да бъде избран за патриарх той беше възприеман като един от архиереите с най-близки позиции до Руската православна църква. След избирането си тази линия не се промени.
През август 2024 г. патриархът се срещна с руския посланик в България Елеонора Митрофанова. Снимките от срещата предизвикаха обществена реакция. Даниил се усмихваше до Митрофанова само дни преди руска ракетна атака срещу украинския град Миколаив, при която загина 12-годишният Кирил Дядюшко.
Няколко месеца по-късно, през януари 2025 г., Даниил отново прие Митрофанова в сградата на Софийската митрополия. За срещата беше разпространено официално съобщение на Българската православна църква.
Няколко месеца по-късно, през април 2025 г., Даниил не оглави предварително обявената панихида по повод 100 години от атентата в храма „Света Неделя“ – най-кървавия терористичен акт в българската история, извършен от Военната организация на Българската комунистическа партия с подкрепата на съветското военно разузнаване.
Патриархът така и никога не направи публично осъждане на руската агресия срещу Украйна, въпреки че сред засегнатите от войната са и десетки хиляди етнически българи в Бесарабия, а немалко от тях воюват в редиците на украинската армия. Вместо това си разменя срещи и подаръци с Митрофанова, посланик на агресора.
Липсваше и осъждане на руския удар срещу Киево-Печорската лавра – един от най-значимите манастирски комплекси в православния свят и паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Даниил дори не направи публично изявление.
При атаката загинаха цивилни, десетки бяха ранени, а поражения бяха нанесени на място, което има особено значение и за българската духовна история. Именно в Киево-Печорската лавра през XVII век за първи път е отпечатана службата на свети Йоан Рилски, съставена от патриарх Евтимий, а през вековете манастирът е съхранявал и разпространявал множество богослужебни книги, достигнали и до българските земи.
Нападението срещу лаврата беше осъдено от редица държави, европейски институции и от Вселенския патриарх Вартоломей. Публична реакция от страна на Българската православна църква и лично от патриарх Даниил обаче не последва.
Сега Даниил не просто не осъжда Кирил, а до защитава. Кирил, който е бивш агент на КГБ и който оправдава войната срещу Украйна, дори благославя руските войски.
Никой не очаква от Българската православна църква да води външната политика на държавата. И слава Богу – България е светска държава, а Църквата няма място в политиката, въпреки че понякога у нас границата не е съвсем ясна. Обществото, или поне мислещата му част, очаква от Църквата нещо много по-просто – да назовава злото с истинското му име. Да бъде на страната на жертвите, а не да намира разбиране за онези, които оправдават агресията.
Християнството проповядва защита на човешкия живот, състрадание към страдащите и противопоставяне на злото. Даниил, като глава на БПЦ, последователно избира да мълчи за жертвите, разрушените храмове и страданието на хората, а намира думи в защита на личности, превърнали се в символ на подкрепата за една война.
Когато един духовен водач последователно мълчи за жертвите на войната, но намира думи и жестове в подкрепа на хора, които я оправдават, това също е позиция. Историята не съди духовните водачи по проповедите им. Съди ги по това на кого са подали ръка, кого са защитили и за кого са предпочели да замълчат.
