Кирил затвърждава ролята на църквата като идеологическа марионетка на Кремъл

Московският патриарх Кирил, глава на Руската православна църква (РПЦ), представи на 27 март "революционна" заповед: "Настоящето и бъдещето на руския свят".

В заповедта се твърди, че: "От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция (терминът на Русия за войната й срещу Украйна) е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Свещена Рус, изпълняват мисията на "Пазител", защитавайки света от натиска на глобализма и победата на сатанинския Запад".

В заповедта се твърди също, че "цялата територия на съвременна Украйна трябва да влезе в зоната на изключителното влияние на Русия".

На митинг в центъра на Москва само преди година известният руски актьор и бивш православен свещеник Иван Охлобистин беше сред първите, които се осмелиха да нарекат руското нахлуване в Украйна "Свещена война". Приличащо на мърморене на луд по онова време, сега това е официалната позиция на РПЦ.

Това политизиране и въоръжаване на религията не е типично за православието - терминът "Свещена война" звучи чуждо за православното ухо, ако не и богохулно. Макар че православната традиция признава неизбежната необходимост да се защитава страната, в това няма нищо свято. По време на ранновизантийското владичество войниците е трябвало да се подлагат на кратки покаяния за това, че са убивали врагове в битка. За да се влошат още повече нещата, Русия нахлу в Украйна - друга страна с преобладаващо православно население.

РПЦ винаги е била свързана с Кремъл, но полага усилия да съчетае правителствената пропаганда с основните християнски доктрини. Абсурдният документ на патриарх Кирил затвърждава ролята на църквата като идеологическа марионетка на Кремъл.

Това повдига два важни въпроса.

Как ще реагират независимите православни църкви? Действията на РПЦ са равносилни на филетизъм - смесване на църквата и държавата - което се счита за ерес. Ще се подчинят ли главите на другите православни църкви?

Как трябва да реагира украинското правителство? Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ-МП), която е подчинена на РПЦ и не бива да се бърка с автономната Украинска православна църква (УПЦ), остава основен религиозен орган в Украйна.

Най-важното е дали Киев трябва да ограничи влиянието на УПЦ-МП в Украйна, като се имат предвид многобройните случаи на нейни представители, които подкрепят войната с Русия, шпионират в полза на Москва, укриват руски войски и оръжия и създават проруски паравоенни формирования?

Възникват два проблема.

Първо, не всички представители на УПЦ-МП са лоялни към патриарх Кирил, особено след пълномащабното нахлуване, и може да е трудно да се разпознае вълкът в овча кожа. Официално УПЦ-МП е прекъснала връзките си със своята "майка", но в рамките на православното канонично право тя все още е много голяма част от нея.

Второ, дори доброволното преминаване на местните енории от УПЦ-МП към УПЦ с център Киев създаде напрежение и позволи на Русия да обвини Украйна в пренебрегване на религиозната свобода.

Щеше да е по-лесно, ако тези неоснователни обвинения идваха само от Русия. Въпреки това погрешно и неинформирано настроени лобисти и лидери на общественото мнение в Съединените щати също се опитват да представят ситуацията като "преследване на християни", използвайки я, за да саботират помощта за Украйна.

По ирония на съдбата самият патриарх Кирил подкопава голяма част от усилията на църквата да прикрие своята програма, като гордо признава ролята на РПЦ в руската агресия срещу Украйна. Истинското предизвикателство пред Украйна обаче остава стремежът да отдели зърното от плявата и да намери най-добрия начин да се справи с духовниците от УПЦ-МП, които действат в интерес на Русия, без да ограничават религиозната свобода.

Виктор Трегубов, The Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.