Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент, а екстремните метеорологични явления започват да оказват все по-силен натиск върху публичните финанси, инфлацията, туризма и енергийната система.
„Това, което прави 2026 г. особено тревожна от икономическа гледна точка, е съвпадението на множество екстремни явления“, коментира икономистът от Университета в Манхайм Шериш Усман. По думите ѝ горещини, суша и горски пожари се случват едновременно и в едни и същи региони, което многократно увеличава щетите.
Рекордни икономически щети
Температурните рекорди през юни и юли вече имат директен икономически ефект. Ниското ниво на Рейн и Дунав сериозно ограничи корабоплаването по две от ключовите транспортни артерии на Европа. Повече от половин дузина ядрени реактори бяха спрени или намалиха производството си заради проблеми с охлаждането.
Земеделието също понася тежък удар. Прогнозите за добивите са понижени, а култури като царевица и слънчоглед са отчели загуби от около 6–7% още през юли.
Екстремните температури намаляват и производителността на труда, а жертвите сред населението са десетки хиляди. Само в Германия властите отчитат над 10 000 смъртни случая, свързани с горещините.
Щетите се отразяват и върху икономическия растеж. Според ING спирането на корабоплаването по Рейн само по себе си може да намали германския БВП с 0,3 процентни пункта тази година. Унгарската MBH Bank изчислява, че всяка седмица, в която най-голямата ядрена централа в страната не работи, може да струва 0,1 процентни пункта от БВП.
Застрахователната компания Allianz оценява, че само двуседмичната гореща вълна през юни ще отнеме 0,3 процентни пункта от икономическия растеж на Европа. За най-силно засегнатите икономики като Испания, Франция и Италия климатичните промени могат да намалят растежа с 5–7% до 2030 г.
И това може да се окаже само началото.
„Общата сметка за тази година ще бъде много по-голяма“, предупреждава икономистът от Allianz Хазем Кришене, като посочва, че оценките все още не включват всички последици от пожарите, сушата, наводненията и очаквания ефект от Ел Ниньо.
Южна Европа е сред най-уязвимите
Най-тежко може да бъде засегната Южна Европа, където температурите се повишават най-силно. Това поставя под натиск туризма, земеделието и цените на храните.
„Можете ли да си представите туристи да се разхождат из Южна Италия или Испания при 45 градуса? Аз не мога“, коментира икономистът от ING Карстен Бжески. Според него туристическият сезон постепенно ще се променя, като част от летовниците могат да започнат да предпочитат по-северни дестинации.
Екстремните горещини вече оказват влияние и върху инфлацията. По-високите температури водят до по-слаби реколти и по-скъпи храни, като ефектът е по-силен именно в по-топлите държави от Южна Европа. Изследователят Максимилиан Коц изчислява, че горещините през 2022 г. са увеличили инфлацията в еврозоната с 0,34 процентни пункта заради поскъпването на храните.
Все по-голям натиск върху държавните бюджети
Климатичните бедствия означават и допълнителни разходи за правителствата – от гасене на пожари и справяне с наводнения до инвестиции в по-устойчива енергийна и транспортна инфраструктура. Според Allianz загубата на икономическа активност може да доведе до сериозен спад на данъчните приходи – до 1,8% във Франция и около 1,3% в Италия и Испания.
Проблемът е, че много европейски държави вече са силно задлъжнели, а едновременно с климатичните инвестиции трябва да финансират и отбраната и прехода към зелена енергия.
„Страните все още разчитат твърде много на извънредни мерки, които са скъпи и често неефективни“, предупреждава Хедър Граб от института Bruegel.
Според експерти натискът върху бюджетите може в крайна сметка да се прехвърли и върху Европейската централна банка. При задълбочаване на проблемите и рязко покачване на разходите за финансиране ЕЦБ може да бъде поставена под натиск отново да се намеси на пазарите и да подкрепи държавните облигации.
Така климатичните промени постепенно се превръщат не само в екологичен, но и в сериозен икономически и финансов риск за Европа.
