КНСБ: Безработните ще надминат 330 хиляди до края на годината

Това заяви пред БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров, който каедно с Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара, коментираха ситуацият в страната.

Мярката 60:40 продължава да действа и след извънредната епидемичната обстановка.

Това стана ясно след вчерашното заседание на тристранния съвет, макар и с някои промени и разширения към дадени дейности и сектори на икономиката.

"Ако е наложително, мярката ще се продължи до края на годината. До момента показва ефективност - 134 млн. лева са изплатени на бизнеса за около 160 хил. души, това са конкретни физически лица, за които е запазена работата. За тези три месеца, до края на септември, ще бъдат подкрепени около 300 хил. души, затова се разширяват и секторите - сезонни работници, хотелиери, ресторантьорство, пътнически транспорт. Разходите ще бъдат около 400-500 хил. лева. Виждате милиардът, който се чудихме дали ще се изхарчи, до края на годината ще върши работа, за да запазим заетостта в едни граници, в които са прилични. Заетостта ще намалее само с 2%, което значи 65 хил. безработни души спрямо миналата година. Това е оптимистичният сценарий", посочи Димитров.

"Тези 290 лева по Оперативна програма "Човешки ресурси", които от утре почват да действат - пътническият транспорт и туризмът ще имат достъп до тях за подкрепа на работниците си. За тези два сектора подкрепата става 80:20. От 1 юли започва да действа и мярка, в размер на 160 млн. лева, за туризма - целево, за назначаването на безработни", посочи още Пламен Димитров.

"Работодателските организации имаха доста забележки по мярката. Голяма част от въпросите се изчистиха. Нашите претенции бяха за по-широк обхват, намаляване на администрацията, скъсяване на сроковете за кандидатстване и разглеждане. Към момента ние имаме загубени 110 хил. работни места, това са регистрираните безработни в плюс, по данни на Агенцията по заетостта към 18 юни. Далеч сме от онази 400 хил. загубени през 2008-2009 година по време на икономическата криза. През 2010 голяма част от тези хора напуснаха страната. Тази мярка е навременна", настоя Димитър Бранков.

Той обясни, че бизнесът очаква и стартирането на грантовата програма за средните предприятия, която е с голям ресурс.

"Не трябва да се притесняваме, че мерките са прекалено щедри, защото съседни на нас държави са дали милиони евро за подкрепа на предприятията си. Трябва да оценим взетите мерки у нас. За нас е много важно всички тези мерки да бъдат допълнени и с План за възстановяване на българската икономика след COVID кризата - пари от ЕС ще се получават срещу конкретни планове и вече повечето държави членки са започнали подготвителната работа по тях", посочи той.

Пламен Димитров пресметна, че към 12-13 млрд. евро ще дойдат от ЕС към България в следващите 4 години за възстановяване на заетостта, икономиката като цяло, конкурентните позиции, иновационния сектор и т.н.

"Три неща трябва да се направят - подкрепа за всякаква инфраструктура, на второ място модернизиране на енергетиката, реалното производство и на последно място сектори за иновационни пробиви", обясни синдикалистът.