КНСБ: Работниците няма да седят мирни ако са ощетени

Димитров посочи още, че договарянето има вече 13-14 годишна история и е доказало, че подпомага изсветляването на икономиката и борбата с нелоялните практики.

Между бизнеса и профсъюзите зрее напрежение по въпроса след като четирите национално представителни работодателски организации настояха договарянето на минималните прагове да отпадне и обявиха, че няма да участват в договарянето им за следващата година.

Димитров изрази надежда, че ще бъде проявен разум и работодателите ще седнат на масата на преговорите. Според него синдикатите не са единствените, които имат интерес от това договаряне.

“Големият, светлият български бизнес ще бъде поставен в некоректна и неконкурентна среда, а цялата система на осигуряването ще загуби доходи. Няма печеливш в тази ситуация“, заяви Димитров.

Синдикатите предлагат между 5 и 20 процента увеличение на праговете за отделните категории персонал в различни икономически дейности.

Според работодателите, тъкмо компаниите в светлия сектор на икономиката много отдавна са предложили отпадането на тези прагове. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви пред БНР, че предложението да отпаднат минималните осигурителни доходи се прави по няколко причини, сред които липсата на подобни европейски практики.

Велев нарече минималните прагове “административна патерица, която няма нищо общо с пазара“.

“Вторият голям мит е, че ако тези доходи не подпират отдолу минималната работна заплата, тя няма да расте - тъкмо обратното - тя може да расте с адекватни и по-високи темпове“, посочи той.

Минималният осигурителен доход много отдавна увеличава сивия сектор – това твърдят в анкетите около една трета от работодателите, което е проблем, каза още Велев и допълни, че сивият сектор се увеличава поради грубата административна намеса на държавата.

Ако ще се плашим с протести, и ние можем да организираме съответните протести, заяви Велев.