В стомасите им са откривани морски птици и сухоземни животни като кучета, кози и котки. Някои екземпляри са поглъщали дори човешки отпадъци – пластмасови опаковки, гуми, цигари, регистрационни табели и други предмети.
Тигровите акули са сред т.нар. „голяма тройка“ най-опасни видове акули заедно с голямата бяла и бичата акула. Въпреки това вероятността човек да стане жертва на нападение е много по-малка, отколкото рискът да бъде повлечен от силно течение или ударен от мълния.
Необичайната им диета обаче има важна роля за морските екосистеми. Като се хранят с мъртви и умиращи животни, тигровите акули действат като своеобразни „санитари“ на океана – премахват потенциални източници на болести и помагат за поддържането на природния баланс.
Учени установяват, че за разлика от много други акули, които напускат крайбрежните райони при приближаване на силни бури, тигровите акули понякога правят обратното. Те дори могат да се насочат към районите, засегнати от урагани, вероятно защото очакват лесна плячка след бедствието.
Такъв случай е наблюдаван през 2016 г., когато ураганът „Матю“ от пета категория премина през Бахамите. Изследователи, които проследявали тигрови акули чрез специални сензори, очаквали животните да избягат в по-дълбоки води. Вместо това те останали в плитчините, а след бурята броят им в района дори се увеличил двойно.
Според учените това вероятно се дължи на факта, че ураганът е унищожил голям брой морски животни – риби, костенурки, ракообразни и птици, превръщайки района в огромен източник на храна. Изследователите смятат, че тигровите акули са „усетили“ възможността и са останали, за да се възползват от нея.
Тези акули умеят да използват и сезонните промени в природата. Те се появяват в определени райони точно когато там има голямо количество лесна плячка – например по време на размножаването на морски костенурки в Австралия или излюпването на албатроси на Хаваите. Някои екземпляри изминават хиляди километри, за да достигнат до предпочитаните места за хранене. Една тигрова акула дори е изминала около 44 000 километра за три години.
Въпреки страховития си образ, тези животни не са безразборни убийци. В много случаи те предпочитат да се хранят с мъртви или отслабени животни, вместо да преследват здрави екземпляри. При морските костенурки например това поведение помага за ограничаване на разпространението на болести и поддържа равновесието в екосистемата.
Изследователи, които наблюдават тигрови акули отблизо, отбелязват, че отделните животни имат различни характери. Някои са по-смели и любопитни, докато други са по-предпазливи. Според учените тези акули дори могат да изграждат сложни социални връзки и да проявяват предпочитания към определени екземпляри.
Макар да изглеждат като безмилостни хищници, тигровите акули изпълняват ключова роля в океаните. Като върхови хищници те регулират числеността и поведението на други видове и помагат за запазването на баланса в морските екосистеми. Тяхната почти неограничена диета не ги превръща в безконтролни „машини за ядене“, а в един от най-важните регулатори на живота под водата.
