След казаното от Радев и Карадайъ: И кръв от афганистанската земя ли тече във вените ни?
Ако питате македонците, ще кажат, че сме татари. В Русия има няколко републики, които преди време искаха да се казват България. Има хипотези, че прабългарите са тръгнали от легендарните земи на Персия.
Самият аз няколко пъти съм бил в Афганистан. И в Кабул, и в Кандахар в разговорите с местни хора те твърдяха, че прабългарите са тръгнали точно от техните земи, че имаме обща история. И да ви кажа честно, поне по външни характеристики си приличаме много с афганистанците. В Афганистан местните разказваха, че в страната има местности с наименования "Шумен" и "Варна".
В град Пулхумбри се намира автентичен Мадарски конник досущ като нашия. Българска експедиция го откри в Северен Афганистан. Според доц. д-р Панов планината Памир, в чиито скали е изсечен конникът, вероятно е прародина на българското племе.
Жива е легендата за афганистанеца Ходжа Болгар - един от техните светци, знахар, чийто мавзолей е в град Газни. Ходжа Болгар е потомък на онези племена, които са тръгнали към Волга и сетне към Европа. Чул съм от нашите миротворци в Кабул, че афганистанците като чуят Болгар и свалят шапка.
Петко Колев разказа за експедиция на територията на Афганистан, Таджикистан. Именно в долините на Памир бил открит средновековен източник, който казва: „Българите излязоха от долините на Имеон". Имеон е точно в долините на днешните Памир и Хиндокуш.
Нека направим една малка обиколка из разследванията на различни български учени, всеки от които на базата на някакви факти защитава свое виждане. Далеч на изток има народи, които смятат, че са наши братовчеди, че общите наши предци са прабългарите, част от които преди повече от 13 века са дошли на Балканите и са положили началото на днешната българска държава. В търсене на прародината на българите са открити следи в Централна Азия, Сибир, Алтай и Тяншан до Китай, Монголия и Афганистан.
Основна хипотеза за произхода на прабългарите е тюркско алтайската, не са малко поддръжниците за индо-европейския им произход. Има и налудничави версии за ариийски прозход /не чисти арийци/, че сме хуни без дръпнати очи и т.н.
Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ. Те усядат на територията на Европа, където впоследствие основават няколко средновековни държави. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: българи, кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и др. Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и народи, като езикът и културата им изчезвават напълно. Днес често това наименование се замества с термина „прабългари“, „древни българи“ и дори просто „българи“. Не е изяснен и въпросът, дали „българи“ е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи.
Областта Бактрия е свързана с една от съвременните хипотези за произхода на прабългарите. В този контекст тя е наричана Балхара. Според Петър Добрев с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на прабългарите. Тази хипотеза не е приета еднозначно в България, а няма и сериозни поддръжници извън страната.
Проф. Рашо Рашев, който е смятан за един от водещите съвременни изследователи в областта на прабългарската археология,смята че прабългарите са били разнороден племенен съюз, начело на който е стоял тюркски елит, увлякъл със себе си както ирански, така и угорски племена, чиито етногенезис протича през 2 – 6 век.
Според проф. Раймонд Детрез, който е сред значимите специалисти по история на България, иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на Възродителния процес през 80-те години на 20 век, докато сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им.
По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на прабългарите. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население.
Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към две направления – първо, за алтайския им и, второ, за арийския им етногенезис. Трета теза застъпва смесеното им формиране като народ. Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се фокусира не върху това как е започнал процесът, а върху резултата от него – древнобългарският народ.
Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в 20 век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на 20 век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.
Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите дотогава схващания и фактът, че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическит
Известно е, че в ранното средновековие възниква голяма държава – Волжко – Камска България със столица Велики Болгар. Това е след разделянето на българите вследствие на хазарския удар на българи, последвали Аспарух и продължили Старата Велика България, изместена леко на югозапад на територията на Балканския полуостров от двете страни на р. Дунав и българи, които организират своята държавност на р. Волга, водени от другия брат на Аспарух – Котраг. Тези българи развиват държава със столица – Велики Болгар. Впоследствие този град е разрушен, възниква столица Биляр, след това и – Казан, който и до днес е столица на Република Татарстан в състава на Руската Федерация. Името Татарстан е вменено след октомврийската революция и татари на това население, което не се приема като такова, но това са политически моменти в историята на тази част на прабългарско наследство. Там има примеси във времето на тези древни българи с други народи, които са заварени или впоследствие са завладели тези райони. Към днешна дата не може да говорим за чисто българско присъствие, но съвременната наука, руската наука и науката на Република Татарстан признават, че цивилизационното начало на тази държава се поставя от древните българи и в този смисъл археологията, която има, фолклор и други неща са от интерес за днешната българска наука, която използва много от изследванията, които вече са провеждани от съветски, руски и татарстански учени.
Хипотезата за хунския произход не издържа, защото българите не са монголоиди като хуните - нито антропологично, нито генетично - макар да са участвали във военна конфедерация с тях. Но в нея са били включени и множество други различни народи. Българите са били част и от Тюркския хаганат, но това не ги прави тюрки. Тюркският хаганат се появява като политическа сила през 6. век, когато българите вече отдавна са известни в Европа. Още през 480 г. император Зенон има договор с тях срещу готите и даже издига паметник на българина в Константинопол. Анализът на имената, на военните титли, на начина на строителство показват, че българите са много далече от тюрки и номади, смята доц. Илиев.
Многоетапна експедиция на територията на Таджикистан в долините на западен Памир, североизточен Афганистан, южен Узбекистани Иран показва, че древните българи са носители на индоевропейска култура и имат индоевропейски етнокултурен произход, а не на тюркски. Изследванията на нашата историографска наука ще продължат, защото все повече учени се убеждават във верността на този подход, който и по-рано е подсказан от редица учени.
Учените от края на 20-ти и началото на 21-ви век казват, че индоевропейската, в частност индоиранската културна традиция, е характерна за българите. В последните 15 – 20 години тази теза намира много мощна подкрепа. "За мен като антрополог е 100% сигурно, че произходът на българите е индоевропейски, защото нашият ген, нашите мускули, кости, структурите ни е индоевропейска, индоиранска. Освен това начинът на погребване, цялата цивилизация на България е построена именно на тези принципи. Човек трябва да е наистина с много затворени очи и да робува на много ефектни теории, за да не види това", смята доц. Александър Илиев. Професор Георги Бакалов споделя убеждението, че сме от индо-европейски произход и поради тази причина „става толкова бързо тази симбиоза между славяни, траки, българи, тъй като те са си индо-европейски и антропологически има много близости, дори има близости и в езика.”
Коренът ни е персийски, не сибирски. Предците ни са били снажни красавци от европейски тип, а не кривокраки и с дръпнати очи. Праотците ни не са потомци на Атила. Нека завършим с това твърдение на проф. Георги Бакалов след пътуването му по стъпките на прабългарите в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан.
Историята на османските турци започва от турскоезичните хора на Османската империя, които формират основата на военните и управляващите класи на страната. Понятието османлии произлиза от първия им султан Осман I (управлявал 1299-1324), основател на династия, която управлява Османската империя 620 години. След разпадането на Османската империя, Кемал Ататюрк променя самоназванието и ги обявява за турци. Понятието „османски турци“ е историографски конструкт, създаден, за да ги различават от другите тюркски бейлици, съществували по това време в Мала Азия, а съвременниците им просто ги означавали като „турци“ или „турки“.
Преди време турската адвокатка Фетие Четин пише книгата "Моята баба", която става сензация в Турция. В нея адвокатката пише: Откъде идваме и какви са нашите баби на пръв поглед е неполитически въпроси с голям политически заряд. Коя или кой съм аз в действителност? Какво всъщност означава да си турчин? От тази обърканост може да стигнем до извода, че въпреки предписаното от държавата отричане човек не може да избяга от миналото и дори от извършените престъпления в това минало. Дори и само поради това, че мнозина от турците днес не знаят дали техните прародители не са били някои от жертвите.
Калин Костадинов
Моля, подкрепете ни.