На крива нация костенурките й пречат. Не украсата е проблемът, а ние

Българите обичаме да мрънкаме. За всичко. Постанно. Повсеместно. Просто сме си мрънкачи. Не ни харесва нищо, защото не харесваме себе си. Четем онлайн морал на всичко и всеки, защото в противен случай трябва да се вгледаме в себе си, а това ще е тъжна картина. В същото време не виждаме по-далеч от носа си и не осъзнаваме защо чичо Пешо от село Фролош е засегнат от климатичните промени и опазването на биологичното разнообразие.

Снимка: Етюд-и-те на София/Facebook

Никога една коледна украса не е била обект на толкова голямо обществено внимание. Някои критики бяха напълно основателни, нека си го кажем - чергата и златната арка пред храм-паметника “Св. Александър Невски” бяха невиждан кич. Снежанката, излязла от филма на ужасите също беше покъртителна.

Но така и не разбрах какви са броженията около коледния базар край “Св. Александър Невски”. Четох - не било християнско, не било нормално около храм да тече такава търговия, къде са ценностите? Ще повторя отново - коледните базари в Западна Европа, на която толкова много искаме да приличаме по стандарт на живот, се намират тъкмо около големите катедрали - Виена, Берлин, Хамбург… 

Но нейсе. Да се върнем на костенурката и фактите.

Тази украса се намира на Малките пет кьошета в центъра на София. Това не е първият път, в който това пространство се преобразява с послание за опазване на биоразнообразието. Миналата година емблематичното кръстовище се превърна в див хабитат с тигри, слонове и лампички. Тази година фокусът е океана - “Да се лее Коледа на “Малките 5”. Зад тези кампании стоят Mastercard, Банка ДСК. Кампанията черпи вдъхновение от морския свят и неговите обитатели, които са част от мисията на най-голямата консервационна организация в света - Conservation International.

Коледна украса, вдъхновена от морските обитатели и биоразнообразието, е имало и в други държави. Например в Лондон за четвърта поредна година на Carnaby Street пространството се украсява за празниците по нестандартен и шарен начин като този път вдъхновението е именно морското дъно.

Българите обичаме да мрънкаме. За всичко. Постанно. Повсеместно. Просто сме си мрънкачи. Не ни харесва нищо, защото не харесваме себе си. И не гледаме навътре. Но и не виждаме по-далеч от носа си, защото сме болни от криворазбран патриотизъм.

Снимка: Етюд-и-те на София/Facebook

Препоръчвам “Галактиката на Гутенберг” и Маршал Маклуън. Въвел е терминът “глобално село”, полезно е да се знае. Както е полезно да се знае, че вече не е 19 век и не живеем изолирани в собствената си къща. Препоръчвам още да се гледа “Ефектът на пеперудата”, защото всяко нещо, независимо колко малко е то, има въздействие някъде там в света. Така и с костенурките, океана и биоразнообразието. Някой ден чичо Пешо от село Фролош няма да има какво да яде, защото не е валяло достатъчно, защото костенурките са изчезнали. Например.

Джесика Вълчева