В края на май танкерът „Кристоф дьо Маржери“ поема на първото за сезона плаване по Северния морски път. Преди това корабът е спрял на пристанище, свързано с „Арктик LNG 2“ – руския проект за втечнен природен газ, който е под санкциите на САЩ, пише CNN.

 

Ледът все още е дебел и през по-голямата част от маршрута танкерът се движи с помощта на ледоразбивач. След около две седмици достига полуостров Камчатка.

 

Санкциониран руски газ поема към Китай


Сателитно изображение от 12 юни, анализирано от CNN, показва „Кристоф дьо Маржери“ до плаващото хранилище „Коряк“ в залива Бечевинская. Позицията на двата съда съответства на прехвърляне на товар от кораб на кораб.

 

Данните на MarineTraffic показват, че танкерът изглежда е разтоварил LNG, след което е поел обратно към Арктика.




Ден по-късно към същия залив пристига друг санкциониран от САЩ танкер – „Арктик Мулан“. Той е изтеглен до плаващото хранилище, след което изключва транспондера си за около денонощие.

 

Когато сигналът се появява отново, корабът вече се насочва към китайското пристанище Бейхай, вероятно натоварен с руския газ. Сателитно изображение 11 дни по-късно показва съд, който CNN идентифицира като „Арктик Мулан“, на LNG терминал там. Според анализатора Чарлз Костерус от Kpler част от терминала е обособена за санкционирани руски товари.

 

През юли същата операция е повторена със същите два танкера.

 

Северният морски път придобива ново значение


Северният морски път се простира на около 5600 км покрай арктическото крайбрежие на Русия. През голяма част от годината водите са покрити с лед, но маршрутът може значително да съкрати пътуването между Азия и Европа спрямо преминаването през Суецкия канал.

 

Анализ на данни от базирания в Норвегия Centre for High North Logistics показва, че след началото на пълномащабната руска война срещу Украйна международният транзит по маршрута е доминиран от търговията с Китай.

 

Това носи приходи на руската икономика и укрепва енергийната сигурност на Пекин. В същото време растящото китайско присъствие в Арктика поражда опасения на Запад за дългосрочните стратегически амбиции на Китай.

 

Руският президент Владимир Путин от години иска Северният морски път да се превърне в голям търговски коридор.

 

Китайският лидер Си Цзинпин пък представи още през 2018 г. идеята за „Полярен път на коприната“ като арктическо продължение на инициативата „Един пояс, един път“.

 

Китайски компании откриват нови линии


Тази година поне шест китайски корабни компании се очаква да извършат повече от 50 плавания по Северния морски път. Огромната част от тях ще бъдат между Китай и Русия.

 

Sea Legend, регистрирана в Сингапур и управлявана от китайци, планира първата редовна сезонна контейнерна линия между Китай и Европа през Арктика. Компанията рекламира транзит от около 20 дни – приблизително наполовина спрямо стандартния маршрут през Суецкия канал.

 

New New Shipping, създадена след началото на руската инвазия през 2022 г., вече откри линия между китайския Тянцзин и Мурманск. Компанията превозва китайски промишлени стоки към Русия и руски суровини в обратната посока.




Въпреки това търговията по Северния морски път остава малка в сравнение със Суецкия канал. Основните товари са руски петрол и газ, а Китай е ключова дестинация.

 

Китайският внос на руски LNG по всички маршрути е нараснал с близо 28% по обем през първата половина на годината на фона на прекъсването на доставки от Близкия изток заради войната между САЩ и Иран.

 

CNN посочва и че всичките осем петролни танкера, преминали миналата година целия Северен морски път директно към Китай, са били в американски санкционни списъци за превоз на санкционирани товари.

 

Западът следи китайското присъствие


Разширяването на руско-китайското сътрудничество в Арктика се следи и през призмата на сигурността.

 

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди през юли за „огромния риск Русия и Китай да получават все по-голям достъп до Арктика“. През 2024 г. двете държави проведоха съвместно учение със стратегически бомбардировачи край Аляска и обща операция на бреговата охрана в арктически води.

 

Западни анализатори следят и китайските научни експедиции заради възможността събираните данни да имат военно приложение. Пекин отхвърля тези твърдения и заявява, че дейността му в Арктика е насочена към мир, стабилност и устойчиво развитие.

 

Москва също остава предпазлива към по-сериозно китайско присъствие в областта на сигурността. За Русия засега по-важна е ролята на Китай като купувач на енергийни ресурси и партньор в развитието на Северния морски път.

 

От пробни плавания към редовна линия за Европа


Миналата година товарният кораб „Истанбул Бридж“ измина маршрута от китайския Нинбо до Великобритания за около 20 дни. Сега пробното плаване трябва да се превърне в редовна сезонна линия.

 

Планът е по нея към Европа да се превозват произведени в Китай електрически и хибридни автомобили, литиеви батерии и соларни продукти. За този сезон са планирани осем плавания до Европа.

 

Китайските компании обаче действат предпазливо. Самото преминаване по Северния морски път не нарушава западните санкции, но създава риск от контакти със санкционирани руски компании и кораби.

 

По-кратък, но труден и рисков маршрут


Северният морски път все още е далеч от пълноценна алтернатива на Суецкия канал. Сезонът е кратък, ледените условия могат да се променят бързо, а кораби могат да заседнат и да се нуждаят от помощ дори през лятото.

 

Рисковете са и екологични. Петролен разлив или друг сериозен инцидент би бил изключително труден за овладяване заради климата, огромните разстояния и ограничената инфраструктура.




Топенето на арктическия лед обаче може постепенно да удължи сезона за корабоплаване. В бъдеще могат да станат достъпни и нови маршрути, включително трансполярен път през Северния ледовит океан, който не следва руското крайбрежие.

 

Китай не е единствената азиатска държава, която вижда възможност. Южнокорейската PanStar подготвя пробно плаване от Пусан до Европа по Северния морски път на 22 август.

 

Засега обаче Пекин има преднина. Китайски компании вече натрупват опит, развиват транспортни линии и участват в руски енергийни проекти в Арктика. За Москва маршрутът е начин да насочва повече суровини към Азия, а за Китай – възможност за по-кратки доставки и по-силно присъствие в регион с нарастващо стратегическо значение.