Лекарят на годината от ”Пирогов”: Чудесата са само в приказките и религията

Основно се доверявам на моите колеги, защото с този екип можем да направим всичко. За да се спаси едно дете, стоят усилията на над 20 човека. Хирургът е едно крайно звено. Зад гърба му е силата на един огромен екип и ресурс. Изискват се много знания и потенциал. Във всяка една работа човек трябва да има усещането какво точно трябва да направи. В медицината има стандарти, които са направени за да няма пропуски и отклонения, каза още той по Нова телевизия.

От 2000 година със Здравната каса започнаха здравните реформи. В момента не мога да се оплача. Детското здравеопазване е поставено на дневен ред. Има разбиране от Здравната каса и част от пътеките са добре финансирани. С Лекарския съюз работим за подобряване на това и по другите пътеки. Важно е да има един устойчив регламен, еднакъв за всички. Без такъв регламент нищо не би могло да бъде постигнато.

Не съм финансист за финансов анализ, а лекар. Въпреки че ми се налага да се занимавам с администрация и да следя и финансовите потоци. В Европа здравните каси се ръководят от застрахователни компании. Една сериозна застрахователна компания може да прави оценка на рисковете. Да анализира процесите и да управлява правилно средствата. Въпросът е дали в България има ресурс и готовност такова нещо да се случи, коментира хирургът от "Пирогов".

Не обичам да ме питат защо съм избрал да остана да работя в България. С малката ми дъщеря, която сега е втори клас, преди седмица учихме „Де е България“ на Иван Вазов. Имам силна родова памет. Свързан съм с България. Там, в това стихотворение, е описано всичко, което нося в душата и сърцето си. Душата ми, силата ми, е в България. Бих искал това, което мога, да го дам тук“.