Литургия за Константин и Елена! Нестинарско хоро на жаравата

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол, а градът 16 века носи името му.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Празникът се свързва с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че Еленка и Костадин носят градушката в чувал.

Ден е и на нестинарите. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан. Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около него се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.