Люба Кулезич за българския Виктор Орбан и поправките в Закона за съдебната власт

Един вид, номинира го със светнали очи за бъдещ министър-председател, който би могъл да управлява с твърдата ръка на сегашния унгарски премиер. И защо дребничкият, но гигантски усърден в ударното законодателстване гербаджия бе издигнат до такива висоти от пламенния Агент Николай? Защото прокарал със скоростта на светлината и отстоял, като страж пред мавзолей, поправките в Закона за съдебната власт.

Те бяха приети днес на първо четене от любимите ни народни храненици. Поправките забраняват на магистратите и техните съсловни организации „чуждестранно” финансиране. Ама какво значи този термин „чуждестранно”, сякаш измъкнат от нафталина на комунизма, не се обяснява. При всички положения алюзиите са с някаква диверсия, подкопаваща независимостта на родните служители на Темида чрез така омразното на пеевските медии „грантаджийство”. Как точно се купува с български ресурси прокурорска и съдийска независимост, пеевските медии знаят перфектно. И не само те. Най-малкото защото темата за грабежа на КТБ не слиза от страниците им, макар и в контрастни интерпретации. Но не е там въпросът днес. Това, че магистрати, граждани, неправителствени организации скочиха срещу спешните промени не накриви шапката на мнозинството в Народното събрание.

Те останаха напълно равнодушни към предупрежденията, че се узаконява явна форма на тоталитарен контрол над магистратите, несъгласни с полит-прокурорските набези в съдебната власт. Патетиката на Георги Марков, който символично назначи Данаил Кирилов за премиерски наместник на десния унгарски популист Виктор Орбан в България, не развали рахата им. Редно е обаче да се попитаме „какво става в ГЕРБ”? Да не би монументалният премиерски авторитет на Бойко Борисов да се е пропукал дори сред най-гласовитите му идолопоклонници в партията? Как така някой друг, а не той е номиниран за премиер от силовия калибър на Виктор Орбан, който пуска покрай ушите си обвиненията на Европа, че е диктатор?

Да не би призивът на Баце законът да бъде променен на второ четене в полза на европейското финансиране за магистрати, да е сигнал за най-правоверните почитатели на т.нар. „цацаратура”, че преиграва с кокетството си към Брюксел? Че си позволява да либералничи за сметка на здравите сили, които виждат в прилагането на закона овчарска сопа за охрана на стадния ред в обществото. Интересно, дали честолюбивият Борисов ще преглътне обидата, че венцехваленията на един от най-верните му пажове Георги Марков са се пренасочили към политически безобидния на вид Данаил Кирилов.

Във всеки случай, той би трябвало да се вгледа в този знак. Това е знак за вътрешно предателство. Ако проевропейската фасада на Борисов е подложена на подмолно несъгласие в глупата на ГЕРБ, то скоро трябва да очакваме поредния пиперлив скандал около него. Или пък някой пикантен компромат ще удари новата външна министърка Екатерина Захариева. Тя също осъди недомислиците в орязването на външно финансиране за съсловните организации на магистратите. Лошата новина от този пореден конспиративно-политически сюжет е, че проевропейският избор на България е сложен на кантар. Още по-лошата е, че Европа си трае, а вътрешната съпротива се изчерпва с ехидни карикатури и фейсбук ярост. Поне засега.
BiT