Лошата новина е една: „умереното пиене“ е маркетинг, не медицина

„Телата ни превръщат етанола в наистина неприятно вещество – ацеталдехид, който може да увреди ДНК“, обяснява Тимъти Стокуел, изследовател на алкохола от Университета Виктория, Канада. Особено уязвими са тъканите в устата, гърлото и черния дроб. Когато ДНК се опитва да се поправи, често възникват мутации – което повишава риска от рак.

Науката вече е категорична: алкохолът е свързан с поне седем вида рак. При „прекомерна“ употреба – над 10 питиета седмично – рискът рязко скача и идват сърдечни проблеми, чернодробни заболявания, депресия, загуба на памет и наднормено тегло.

Според Световната здравна организация алкохолът е третият най-голям рисков фактор за смъртност и заболеваемост в света – след високото кръвно и тютюнопушенето.

Как да пием разумно?

– Следете алкохолното съдържание: една бира, чаша вино и малък шот съдържат приблизително еднакво количество етанол.
– Внимавайте с коктейлите: смесите често съдържат повече алкохол, отколкото изглежда.
– Избягвайте комбинации с кофеин като водка-Ред Бул – те заблуждават мозъка, намаляват усещането за опиянение и водят до по-големи количества изпит алкохол.

А що се отнася до любимия спор за „бистър срещу тъмен алкохол“ – науката няма доказателства, че джинът е по-безопасен от уискито. Тъмните напитки съдържат повече конгенери, които могат да засилят махмурлука, но и някои светли текили имат същия ефект.

Изводът е прост: няма „здравословен“ алкохол, има само по-малко или повече риск.