Македонците посегнаха и на Вазов

Това каза в интервю за „Фокус” проф. Иван Харалампиев, преподавател в катедра „Обща лингвистика и старобългаристика” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Всеки може да отвори стихотворенията на Вазов и да го намери, да сравни текста и да види как македонците крадат.

„Откъде да откраднат, освен от своята бивша история, която обаче е българска. Много са фалшификациите и изключително много са кражбите”, добави проф. Харалампиев.

Понятие македонски език в исторически план не съществува. „Този диалект става официален език на новата създадена държава от средата на XX век – Македония. Една нова държава трябва да има свой държавен език, своя история, своя култура, книжовност, изкуство и т.н. Откъде да ги вземе тези неща? Разбира се, от майката България.

Днес вече десетилетия ние наблюдаваме точно такова нещо – кражба на стари наши ценности”, посочи проф. Иван Харалампиев.

„Ние не бива да мълчим, че всъщност нашите съседи и кръвни братя се опитват да заблуждават света, че те са нещо различно от българите и че техният език е нещо уникално, че е първи на земята и т.н. Те са клонинг на България”, заяви проф. Харалампиев.

"Днешните правителства трябва упорито и категорично да отстояват въпроса за истината за българския език, за българската народност и в миналото, и днес. Те не са особено активни в позицията си.

Не бива да се допуска македонците да говорят и да правят каквото си искат. Трябва да има силна, коректна държавна реакция, която да покаже, че ние, българите, имаме ясна представа за себе си и за своята значимост и в исторически, и в съвременен аспект", категоричен е той.

„Кой ни караше първи да признаем, че съществува македонска националност? Кажеш ли, че има македонска нация, това значи и такъв етнос, такава етническа група, не можеш да не признаеш, че нямат свой език и да се съгласиш с изопачаването на историческата истина”, каза проф. Харалампиев.

В ново време България първа призна Македония и ние се гордеехме с това. „И изведнъж казваме: няма македонски език. Да, исторически погледнато наистина няма. Но можем ли да забраним на македонците от другата държава, макар да са българи по произход, да наричат своя език, с който общува държавната администрация, на който се обучават децата в училище и студентите в университетите, които се пишат държавните документи, да го наричат македонски? Не бива да допускаме грешки, които след това се връщат обратно като бумеранг върху нас”, добави проф. Иван Харалампиев.

"Мисля, че гърците са много по-сериозни, когато става дума за опитите на Македония да изкара себе си и езика си едва ли не в основата на цялата земна култура”, каза още проф. Иван Харалампиев.

Македонският език никога няма да бъде различен от българския като същност, като основни структурни качества. „Това е част от българския език, исторически отделен и обособен в границите на една друга държава”, добави той.

ЧЕРНА ГОРА из стихосбирката "Избавление" (1878)

I
Земя черногорска,
уважавам те,
земя бедна, горска,
земя туркоборска,
поздравлявам те!
    Поздравлявам твойте
голи висоти,
горите, усойте
и във тях геройте,
що ги раждаш ти.
    Бедна си, безродна,
скръбна си на глед,
дива, непроходна -
ала си свободна
земя в този свет.
    Във тебе не блеят
безбройни стада,
рози не виреят,
гроздове не зреят
по твойте бърда.
    Златната коприна,
в теб не става тя,
кат мойта родина
ти не си градина,
пълна със цветя.
    Нищо не те кити!
Тук само цъфтят
лаври по скалите,
колкото момите
венци да сплетат!

II
Градове богати
ти ги не владейш,
с монументи злати,
с мраморни палати
ти не се гордейш.
    Но всяк връх, усоя
и всяка скала
показуват броя
на толкова боя
и славни дела.
    Теб те не смръсява
ни тиран, ни роб.
Врагът в теб не влява,
влезне ли - тогава
ти му ставаш гроб.
    Турчина трепери
от ужас, позор,
колчем с теб се мери.
И вечно се пери
снежний Дормитор!

III
Нивга не ще ида
в родната земя
на славний Пелида,
де на Леонида
почива праха -
    та с глас тих и жален
да прикажа там
наший бит страдален,
наший бунт печален,
наший яд голям;
    защото гласа ми,
ако бъде чут
и из гроба стане
със своето знаме
някой герой лют
    и поглед сърдито
в мене като впий,
с дума гръмовита
той грозно попита:
"Колко бяхте вий?"

IV
Но ти, земя бедна,
на такъв въпрос
няма да си бледна:
да дадеш си вредна
ответ горд и прост.
    Ти можеш показа
твоя народ гол
без срам, без омраза
ти можеш му каза:
"Имам Вучи дол,
    двайсет Термопили
имам аз до днес!"
И пред твойте сили
би се зачервили
Спарта, Ахилес!

V
Живота ти й жалък,
суров имаш лик,
корав имаш залък! -
Но ти, народ малък,
си народ велик!

Букурещ, юни 1877

И македонският вариант:
Земјо Македонска

Земјо Македонска, уважавам те,
земјо Македонска,
земјо турско-ропска Македонијо
уважавам те.

Уважавам твојте Македонијо
гори високи,
горите, висојте
и во теб’ херојте Македонијо
што ги раѓаш ти.

По теб‘ се белеат Македонијо,
безбројни стада,
стадата белеат
а гроздови зрејат Македонијо,
по твој ридови.

Ништо не те плаши Македонијо,
на овој бели свет,
кој душман ќе влезе
жив нема да излезе Македонијо,
ти го ставаш в гроб.