Компроматите започнаха да работят срещу тези, които ги инициираха или участваха в тях. Но за победата на Доналд Тръмп допринесе в крайна сметка едно негово основно послание: това, че САЩ трябва да престанат да експортират нискоквалифициран труд в други държави и да погледнат по-протекционистки на икономиката, съхранявайки работни места и социалната сигурност. Това допринесе в изключителна степен, за да може Доналд Тръмп да направи електорален пробив сред белите работници в индустриалните зони на САЩ (Уисконсин, Мичиган, Охайо и Пенсилвания). Това бе пробив в сърцето на Демократическата партия и в крайна сметка осигури победата на републиканеца.
САЩ и ЕС са две части от една цивилизация, Западната. Каквито и политически различия да има между тях, те ще съхранят своята обща ценностна основа. Но със сигурност можем да заключим, че американската политика се европеизира. В известен смисъл, ние, европейците, познаваме по-добре Тръмп от американските избиратели. Защото в Европа от години тече ускорен синтез на традиционализма с популизма, който ражда нещо като пролетарски консерватизъм. В него няма нищо елитарно и институционално, но има персона/водач, чиито претенции познаваме от хронологията на левите идеологии.
По отношение на зелените карти, няма никаква обозрима опасност. Доналд Тръмп се обяви против нелегалната имиграция, а не срещу легалния престой в САЩ.
Предстоят и у нас президентски избори. Надявам се, че ние ще дадем добрия пример, в който аргументите печелят срещу компроматите и общото говорене. Изборите тук, за разлика от тези в САЩ обаче, не са просто мажоритарен избор, а избор между две различни перспективи пред България: Европа или Евразия. Т.е говорим не само за личности, но и за идеите, които те защитават. Това е много по-важно от личностното измерение на тези избори. Вярвам, че консенсусът в българското общество по отношение на европейското бъдеще на България, ще се репродуцира и в резултата на втория тур тази неделя.