Мерджанов за „Терем“: Това е партийно овладяване в рамките на МО

 Това няма как да се скрие, защото и Найденов изтъкна за нелогичните назначения, за хора без необходимата квалификация, без опит и без допуск до класифицирана информация. Това е голям проблем и ние ще държим сметка за действията на военния министър в това отношение и поставят под риск функционирането на тези важни производства за националната сигурност, обясни той.

В дискусията по темата за сигурността се включи и Димитър Делчев от Реформаторския блок. За първи път сектор „Сигурност“ ще бъде уредена законодателно. Досега службата за разузнаване, НСО и Служба „Военна информация“ работеха без каквито и да е било правила. Донякъде липсваше и прозрачност. Сега законопроектът цели да излекува точно този проблем в сферата, каза Делчев. Той не изключи възможността да се внесе и нов законопроект за обединяването на службата за разузнаване и Служба „Военна информация“, ако те не работят добре отделно.

Димитър Лазаров от ГЕРБ посочи, че най-важното е, че дейността на службите ще бъде законодателно уредена. Лазаров обясни още, че се предвижда законодателен контрол чрез комисиите в Народното събрания, а в Съвета по сигурността, предвиден в законопроекта, могат да бъдат канени и представители на граждански организации и специалисти. С закона ще бъде уреден и контрол за средствата, които се изразходват.

Атанас Мерджанов в БСП поясни, че БСП Лява България е твърдо „за“ законодателното уреждане на тази материя: Има нещо обаче, което смущава и огорчава общата претенция на всички за търсене на съгласие и консенсус. Като имаме предвид, че тъкмо премирът от парламентарната трибуна заяви, че той ще търси останалите шефове на парламентарни групи, за да се постигне съгласие относно шефовете на специалните служби, някак си много странно се появи тази инициатива за вкарване на законите отново при това само с подписите на БСП и АБВ. Веднъж тези закони бяха внесени по време на управлението на ГЕРБ.

Въпреки че тогава имаше консенсус за стратегията за националната сигурност, позицията на БСП беше твърдо „за“ подкрепа на Закон за държавна агенция „Разузнаване“ и закон за „Военна информация“. Имахме много сериозни различия и несъгласия по рамковия закон за националната сигурност и функционирането на системата и Закона за НСО. Редно беше, ако ГЕРБ действително се съобразяват с мнението на своя лидер, да излъчим една обща контактна група, да направим преглед на четирите закона и да се  помъчим още в самото начало да постигнем нужната степен на съгласие. Ние сме твърдо „за“ отделни разузнавателни служби – ДА„Разузнаване“ да бъде към министър-председателя и Служба „Военна информация“, която да е в състава на Министерството на отбраната.

Мерджанов поясни, че според БСП Лява България рамковият закон не дава рамката на сектора: Ние първо трябва да определим рамката. По-важно е да се приеме рамковия закон за функционирането на системата и тогава отделните системи. Не пречи да приемем и двата закона, но доколкото усещам има непреодолимо различие между реформатори и останалите представители на парламента. Депутатът посочи, че служба „Военна информация“ дава сериозен продукт, който се ползва от всички партньори на България.

По повод на предложението Йордан Бакалов да оглави военното разузнаване, Мерджанов коментира: Това е номинация на премиера, макар и неофициална. В крайна сметка личността, която ще отговаря за служба „Военна информация“ трябва да отговаря стриктно на законовите изисквания и как ще бъде възприета личността от партньорите. Никой няма интерес от сътресения.

Журналистът Явор Николов коментира, че България не може да си позволи наличието на две разузнавателни служби и добави: Служба „Военна информация“ е най-нереформираната служба в държавата във всички отношения. В нея 43% от работещите са от Държавна сигурност, а 6% от тях са завършили школи в КГБ. За държава-член на НАТО това е недопустимо. Служба „Военна информация“ няма кой знае какви различни правомощия и задачи от служба „Разузнаване“  и е абсолютно безсмислено да съществуват две отделни служби. Аз подкрепям обединението на двете служби. Рамковият закон трябва да даде смисъл за цялостната дейност на службите, посочи още той.