Много протести, но без солидарност

Стотици българи излязоха на протести срещу размразяването на проекта за строежа на атомната електроцентрала АЕЦ „Белене“. В поредица от акции пред сградите на парламента и на Министерския съвет, организирани от ‚Демократична България“, хората поискаха оставката на правителството на Бойко Борисов.

Преди броени дни в София се проведе и протест на обединените каузи. 27 сдружения се събраха, за да докажат, че в България има гражданско общество и то не е безразлично към случващото се в страната.

От седмици майки на деца с увреждания протестират на палатков лагер пред парламента. Исканията им са за достойно отношение на държавата към хората с увреждания и техните родители, които са оставени на произвола на съдбата. Отговорът на управляващите бе да изпратят зам.-министърът на социалната политика на командировка в САЩ с цена на билета от 8000 лв.

Вчера станахме свидетели на протест на жителите на Ахелой срещу абсурдния нов път от Бургас към Слънчев бряг, който на практика отряза тяхното населено място от цивилизацията. Широкорекламираният от премиера Борисов и Агенция „Пътна инфраструктура“ път се оказа пореден управленски гаф.

Днес от 18 часа пред сградата на Министерския съвет се провежда протест ”Заедно срещу мафията! За да я има България”, като организатор е неправителствената организация ”Ние, Гражданите”. Ето какво се пише в призива за протеста:

„Не остана класация, независимо дали по икономически показатели, бедност, равнище на корупция, липса на правосъдие и справедливост, свобода на словото, в която на дъното да не бъде България.

НАШАТА БЪЛГАРСКА МАФИЯ НЯМА НАЯЖДАНЕ И ЗАДРЪЖКИ.

Единственият начин това да спре е да й се противопоставим всички заедно.“

Истинският въпрос тук е, защо всички тези протести се провеждат разделени? Нали всички искат сваляне на правителството и най-вече на корупционния модел, който е причина за проблемите им? Потърсихме мнението по този казус на Николай Колев-Босия:

„Българинът, за съжаление, няма политическа култура. Политиците също нямат такава. Виждаме липса на стратегическо мислене и от двете страни. Работи се на парче, а така не може да се постигне нищо.

Всеки издига на първо място собствените си проблеми, а така не може. Липсва принципа на солидарност. Без провеждане на кръгла маса между неправителствените организации няма да стане нищо“.