С покачването на температурите през последните години обаче тези характеристики се превръщат в проблем, особено в градовете с много сгради с големи прозорци.
Елайн Коолен, координатор по въпросите на горещините към здравния институт на Амстердам, привлича внимание с публикация в социалните мрежи, в която съветва хората да използват временни решения – външни корнизи, завеси или дори чаршафи, поставени пред прозорците. По думите ѝ подобна практика вече се наблюдава в някои квартали на града, включително в Амстердам-Ноорд, където жители използват платове като импровизирана защита от слънцето. Тя дава пример и с Барселона, където много хора използват външни щори и сенници на балконите си, за да ограничат нагряването на домовете.
„В нидерландските домове, както и в много други жилища в Северна Европа, има огромни прозорци. В миналото сме строили така, че през зимата да вкарваме възможно най-много светлина и топлина“, обяснява Коолен. Според нея обаче ситуацията се променя. Само в Амстердам около 110 души годишно умират вследствие на горещините, а при липса на сериозни мерки броят им може да достигне до 600 души в бъдеще.
Нидерландското правителство вече активира национален план за действие при горещи вълни. Той включва препоръки за защита на възрастните хора, хората с хронични заболявания и други уязвими групи. Паралелно с това учени и специалисти по градско развитие разработват различни решения за охлаждане на градовете – от повече зелени площи до експерименти с изкуствени дървета и сенчести конструкции.
Според професора по машинно инженерство Берт Блокен от Heriot-Watt University проблемът може да бъде решен най-ефективно не чрез постоянно използване на климатици, а чрез по-добър дизайн на сградите.
„Повечето време прекарваме вътре – дори в слънчеви дни, защото работим или спим. Именно тогава тялото се възстановява от натрупаната топлина“, казва той. По думите му основният принцип е известен отдавна – най-добрият начин да запазиш една сграда прохладна е да не позволиш на слънцето да я нагрее.
Той посочва, че още древните египтяни, гърци и римляни са използвали външни засенчващи решения, но съвременната архитектура често пренебрегва тези подходи.
„Ако бях кмет, първата ми заповед би била всички сгради да имат външна слънцезащита“, казва Блокен.
Според нидерландския национален институт за обществено здраве RIVM борбата с жегите трябва да се води на три основни нива – чрез промяна в поведението на хората, адаптация на жилищата и промени в градското планиране.
Вернер Хагенс, координатор на националния план за горещи вълни, посочва, че дори по-доброто информиране на населението може да има реален ефект.
„Можем да променяме кварталите – с повече зелени площи. Можем да променяме сградите – с щори и други охлаждащи механизми. Но можем и да помогнем на хората да разберат как сами да ограничат топлината в домовете си“, обяснява той.
Проучване на организацията на собствениците на жилища Vereniging Eigen Huis показва, че почти една четвърт от анкетираните смятат домовете си за прекалено горещи по време на топлинни вълни. В същото време повечето хора вече са опитвали различни начини за охлаждане.
Специалистите обръщат особено внимание на ролята на зеленината. Според тях решения като зелени покриви, фасади с растителност, паркове и повече дървета могат значително да подобрят микроклимата в градовете.
Йерун Клук, професор по устойчиви на климатичните промени градове в Амстердамския университет за приложни науки, смята, че дори временни решения като зелени перголи, мобилни конструкции с растения и изкуствени дървета могат да помогнат за намаляване на температурите на местно ниво.
„Винаги има причина нещо да не бъде направено – липса на пространство или средства. Но подобни решения правят града по-привлекателен, по-поносим през горещите дни и увеличават биоразнообразието“, казва той.
Освен здравен и екологичен въпрос, адаптацията към горещините има и икономическо измерение. Сандра Флипън, икономист и ръководител на климатичната стратегия в ABN Amro, посочва, че загубите от недоспиване и намалена продуктивност могат да бъдат значителни.
„Една нощ без сън струва близо 200 евро. Представете си улица със 100 души, които спят лошо три нощи заради гореща вълна и на следващия ден работят по-неефективно. Това е цената, която може да бъде избегната с инвестиции в дървета и по-добра градска среда“, казва тя.
Според експертите основният извод е, че градовете трябва да се адаптират към новия климат не само чрез технологии, но и чрез връщане към някои добре познати решения от миналото – повече сянка, повече зеленина и по-добра защита от слънцето.
