Според Узунова спадът на колективния имунитет не застрашава само хората, които съзнателно отказват ваксинация. Риск има и за децата, които все още не могат да бъдат имунизирани.

 

„Има деца под 13-месечна възраст, които не са защитени, а това са бебета, това са малки деца и за тях една инфекциозна болест би могла да бъде и фатална“, предупреди тя в ефира на bTV.

 

Специалистът подчерта, че високото покритие е особено важно при морбили именно заради високата заразност на заболяването. Когато делът на защитените хора падне под необходимото равнище, вирусът отново получава възможност да се разпространява.

 

„Първи сме в Европа, но това не е епидемия в цялата страна“


България действително е на първо място в Европа по регистрирани случаи на морбили през тази година, но според Узунова данните трябва да се разглеждат в контекст.

 

Тя припомни, че страната е преживявала значително по-големи епидемии от морбили през последните десетилетия. Освен това сегашното разпространение е концентрирано в няколко района, а не обхваща равномерно цялата страна.




Към 18 август у нас са отчетени 534 случая. Над 90% са във Враца, Плевен и Ловеч – съответно 271, 155 и 78 заболели. Именно концентрацията на случаите според специалиста трябва да насочи вниманието към причините за поява на огнища точно в тези райони.

 

Само през юни в ЕС са отчетени 188 случая на морбили, от които 102 са в България.

 

Съмненията за фиктивни ваксини трябва да бъдат доказани


На фона на взрива здравните власти проверяват и съмнения за ваксини, които може да са били отчетени, без действително да са поставени. Узунова обаче предупреди, че подобни случаи не бива да се представят като масова практика сред лекарите.

 

Ако се докаже, че ваксинации са отчитани фиктивно, според нея проблемът има поне две измерения. Едното е свързано с медицинската етика и евентуалното неправомерно използване на обществен ресурс. Другото засяга надеждността на самата статистика.

 

Ако дете фигурира като ваксинирано, без действително да е получило ваксината, официалното имунизационно покритие ще изглежда по-високо от реалното.

 

Именно тук има значение и съпоставката с националните данни – при отчетени 94,2% за първата и 90,5% за втората доза дори сравнително малко разминаване между отчетени и реално поставени ваксини би означавало допълнително отдалечаване от необходимото високо покритие.




Липсата на антитела не доказва фиктивна ваксинация


Узунова е категорична и за друго – липсата на установени антитела не е достатъчно доказателство, че едно дете никога не е било ваксинирано.

 

В Ловеч допълнителни изследвания показаха липса на очаквани антитела при около 60% от изследвани деца с морбили, които по документи са ваксинирани. Случаите станаха една от причините за проверки и за съмнения дали част от имунизациите не са съществували само в документацията.

 

Според Узунова обаче има хора, при които имунният отговор след ваксинация не води до образуването на очакваните антитела. Затова само лабораторният резултат не позволява да бъде обвинен конкретен лекар, че не е поставил ваксината.

„Това, че едно дете няма антитела, в никакъв случай не значи 100%, че не е ваксинирано“, подчерта тя.

 

Според специалиста проверките трябва да установят както дали действително е имало нарушения, така и защо огнищата са възникнали точно в определени райони.