До края на миналата седмица в страната са отчетени 222 случая на лаймска болест – приблизително колкото и през същия период на миналата година. Според директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова обаче статистиката не показва напълно реалното разпространение, тъй като част от случаите остават недиагностицирани.

 

„Лаймската болест е коварна, защото първото зачервяване след ухапване от кърлеж обикновено не боли, не сърби и не е придружено от температура. Петното постепенно се разширява в продължение на дни и седмици, а след това може да изчезне, въпреки че инфекцията вече се е разпространила в организма“, обясни проф. Христова пред NOVA NEWS.

 

Именно това отличава заболяването от обикновена алергична реакция. При нея зачервяването обикновено причинява сърбеж и постепенно намалява, докато при лаймската болест характерният обрив може да остане незабелязан. Ако инфекцията бъде открита навреме, тя се лекува успешно с антибиотик и не оставя трайни последици.

 

Паралелно с това здравните власти отчитат сериозно увеличение и на други инфекциозни заболявания, особено на тези, предавани по полов път. Случаите на сифилис в България са нараснали с около 30–40% спрямо миналата година, а диагностицираните с гонорея са три пъти повече.

 

„Това не е тенденция от вчера или днес, а процес, който наблюдаваме от години. Важно е хората да обръщат внимание на безопасните сексуални контакти, защото необезопасеният секс и безразборните връзки са сред основните фактори за разпространението на тези инфекции“, предупреди проф. Христова.

 

Допълнителен риск създава употребата на наркотични вещества, тъй като в подобни ситуации хората често не преценяват последствията от своето поведение.

 

Сред другите заболявания, които следят специалистите през летния сезон, е западнонилската треска. Тя се разпространява чрез ухапвания от комари, като естествен резервоар на вируса са дивите птици. Заболяването е сезонно и най-често се среща между юни и септември.

 

В над 80% от случаите заразените нямат никакви симптоми. Около една пета развиват грипоподобно състояние, а при по-малко от 1% инфекцията може да засегне нервната система и да доведе до менингит или енцефалит. В България засега няма официално потвърдени случаи на западнонилска треска, но проф. Христова предупреждава, че това не означава, че вирусът не циркулира:

 

„Просто не се мисли достатъчно за тази диагноза и не се търси активно. Лекарите трябва да я имат предвид при летни вирусни менингити, енцефалити или грипоподобни заболявания след множество ухапвания от комари“.

 

Най-ефективната защита срещу инфекцията остава ограничаването на ухапванията – използване на репеленти, мрежи против комари, подходящо облекло и средства за отблъскване на насекомите.

 

Здравните специалисти отчитат и традиционно увеличение на стомашно-чревните инфекции през летните месеци. Причината са високите температури, които позволяват на бактериите да се размножават по-бързо, както и по-честите пътувания и хранене извън дома. Проф. Христова съветва да се избягват храни, които се съхраняват неправилно на топло, особено сладкарски изделия със сурови яйца, млечни кремове и готови ястия, престояли дълго време извън хладилник.