Напуснахме вчерашния оазис на нормалността

Добре разбирам, че политиката е страстна работа и в нея има много емоции. В този смисъл не е напълно изненадващо, че градусът на настроенията се покачва и се стига до препирни. 

Но, госпожи и господа, може ли да си говорите нормално? 

Да си повтаряте поне по три пъти в минута ония вчерашни думи на Мика Зайкова - че в крайна сметка народът и благото му са най-важни, да му се не види. С какво се занимавате? 

Ден втори на новия парламент и аз се питам - само за това кой е мутра ли ще си говорим. “Мутри вън” скандираха от ГЕРБ, тропаха по масата, караха се за това кой носил маска в пленарната зала, правиха врътки Борисов да не идва в Народното събрание (о, колко изненадващо). И изобщо какво свършиха днес многоуважаемите депутати, освен че приеха сеирът да се излъчва в реално време в национален ефир? 

Създадоха една комисия по ревизията (пардон, проверката) на управлението на ГЕРБ за последните 4 години. Някои даже бяха благосклонни и поискаха тя да е 10-годишна, да има да проверява, проверява… и нищо да не намери. Впрочем - една обичайна правна хватка е да те пратят в архивите, особено когато не искат да намериш нещо важно. Но това е друга тема. 

Да поговорим малко за нея - Нормалността. И колко много ни липсва. 

Нали сме в криза? Нали от ГЕРБ бяхте отговорни и загрижени за благото на народа? Или е по-важно да се прави напук и да гледате сеир и да блъскате по банките в стил "We will rock you"?

И какво носят определения като "Джипко Бибитков", "Бистришки тигър" и "Банкянски заек" на парламентаризма, господин Тошко Йорданов и господин Филип Станев.

Незначителни въпроси са на пръв поглед, но ми се иска от тия банки и от тая трибуна вътре да си говорите за друго. Помислете си.

Джесика Вълчева