Основният извод от изследването е, че въпреки концентрацията на културни институции и публични инвестиции в столицата, значителна част от населението остава извън активния културен живот. Директорът на „Обсерватория по икономика на културата“ д-р Диана Андреева-Попйорданова посочи, че образованието остава ключов фактор за участие в културни дейности, като подчерта необходимостта културните и образователните политики да се разглеждат заедно.
Според нея все по-сериозен фактор за неучастие в културни събития се оказва липсата на свободно време, като делът на хората, които го посочват като причина, нараства с близо 20 процентни пункта. В същото време се отчита и намаляване на посещенията в театри, музеи и библиотеки, макар и с различна динамика по сектори.
Изследването очертава и ясни социални различия – културното участие е по-високо сред хора с по-високо образование и доходи, както и сред живеещите в по-централни райони на града.
Сред препоръките на авторите са децентрализация на културните политики на районно ниво, създаване на механизми за развитие на публики, въвеждане на културни паспорти за млади хора, както и по-тясно сътрудничество между културни институции, училища и университети. Предлага се и изграждане на система от индикатори за културна уязвимост.
От „Фабрика за идеи“ акцентират и върху нарастващия проблем със социалната изолация. Според Янина Танева липсата на социална среда и придружител е сред основните бариери пред участието в културния живот. Тя подчерта необходимостта културните институции да се адаптират към съвременния начин на живот чрез по-гъвкаво работно време и нови формати, съобразени с натовареното ежедневие на хората.
Особено внимание, по думите ѝ, трябва да бъде отделено и на застаряващото население чрез програми за активно стареене и по-добър достъп до културни услуги за хората над 65 години. Библиотеките, според нея, могат да играят ключова роля като пространства за общност и обществен диалог в условия на нарастваща социална поляризация.
