Няма сензация ...16 висши съдии са работили за Държавна сигурност

1. Асен Тодоров Арсов е бил агент под псевдоним Тасев. Вербуван е през 1979 г. и е сътрудничел до 1981 г. Комисията е установила статута му на базата на картон, дневник и протокол за унищожаване на лично дело.

2. Борислав Цветков Ангелов е бил съдържател на явочна квартира под псевдоним  "Бор". Документите (картон, регистрационен дневник и протокол за унищожаване) го обвързват с ІІІ управление-ДС. Дейността е осъществявана от 1972 до 1976 г.

3. Димитър Бонев Гочев е вербуван през 1971 г. като агент под псевдоним Ивайло. Дейността е осъществявана до 1988 г. Архивът го обвързва с Първи отдел на Софийско градско управление на ДС. Документите са собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководителя, картон, лично и работно дело.

4. Здравко Михайлов Трифонов е бил агент на ДС - гр. Велико Търново. Вербуван е през 1978 г. под псевдоним Максим. В архива не са намерени документи за това, че е снет от действащия оперативен отчет. Документите за Трифонов са картон, регистрационен дневник и протокол за унищожаване на дело от 1990 г.

5. Мелкон Мъгърдич Мелконян е вербуван през 1977 г. като агент под псевдоним Богомил. Сред намерените документи е собственоръчно написано заявление за доброволно сътрудничество, както и протокол за унищожаване на дело от 1990 г. Снет е от действащия апарат поради издигане на високоотговорна изборна длъжност в системата на държавния апарат.

6. Александър Младенов Новков е бил щатен служител на СГУ, отдел следствен; Главно следствено управление-МВР. От 1988 г е със звание майор, а от 1992 г. е зам.-директор на НСлС. Уволнен е по собствено желание през 1994 г.

7. Ангел Василев Александров е бил щатен служител на СГУ-отдел следствен; Национална следствена служба от 1983 г. Дейността е осъществявана преди всичко към 1-и и 4-и отдел. От 1997 г. е член на ВСС, а до 27.06.2007 г. беше и директор на Национална следствена служба.

8. Атанас Василев Нешков е бил щатен служител в МВР - Ловеч и Главно следствено управление на МВР. Има званието капитан и е бил дългогодишен ръководител на отдели.

9. Деньо Проданов Колев е бил щатен служител в Окр. следствена служба-Габрово и Главно следствено управление-МВР. Има званието майор от ДС. През 1993 г. е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи.

10. Коста Щерев Богацевски е бил щатен служител на СГУ-МВР; Главно следствено управление и Министерството на вътрешните работи. Заемал е длъжностите зам.-директор на Главно следствено управление; главен секретар на Министерството на вътрешните работи - до1994 г

11. Любомир Иванов Сахатчиев е бил щатен служител към ОУ-МВР-Плевен; Следствено управление-Плевен; Главно следствено управление-МВР. Бил е началник на различни следствени отдели. През 1992 година е уволнен.

12. Павел Илиев Димитров е бил щатен служител. Ръководител е на следствен отдел във Варна. От 1990 г. носи званието полковник. През 1992 г. е уволнен по собствено желание.

13. Петър Георгиев Василев е бил щатен служител към следствения отдел на МВР - Смолян, Главно следствено управление - МВР. Носи званието разузнавач І и ІІІ степен. Ръководил е различни отдели.

14. Румен Генов Андреев е бил щатен служител - следовател ІІІ степен в отдел І-ДС-Главно следствено управление-МВР със звание лейтенант от ДС. Бил е ръководител на различни отдели. През 1905 г. е назначен за зам.-министър на вътрешните работи.

15. Свилен Симеонов Турмаков е бил щатен служител към следствения отдел на СГУ-МВР; ДНМ-управление следствено; Главно следствено управление-МВР; УКА-МВР; СИАОУ-МВР и правната служба на МВР. Бил е ръководител на различни отдели.

Обявените 16 имена са били по различно време членове на състава на Висшия съдебен съвет. 4-ма от съдиите и в момента са в състава му: Ангел Александров, Атанас Нешков, Румен Андреев, Свилен Турмаков.

Висшия съдебен съвет се състои от 25 членове. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. Единадесет членове на съвета се избират от парламента и единадесет членове се избират от органите на съдебната власт.

Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. "ФН"