Николай Милчев: 2021 - годината на игленика, ловене на риба в чумава вода

Спомняте си какво точно представлява игленикът – малко кръгло парцалче, закачено на стената, на което се забождат иглите. Понякога иглениците могат да бъдат красиви – украсяват ги по различен начин, битов или изобщо.

Кръглото парцалче с иглите изпълва стаята с топла и тайнствена домакинственост, с грижа и къщовност. Ако игленикът си имаше герб, девизът му трябва да е: „Хич не ме боли“.

А самата пандемия изпълнява ролята на бинт. С пандемията – разбирай, бинта – си превързахме раните от страхове и алчност, превързахме си крадливите, но и милващи ръце, омотахме си пътищата и безпътиците, привързахме се животоспасително с бинт и за любовните, и за болничните си легла. И понеже бинтът стана най-модната завеса в театъра на абсурда, на сцената излязоха нови герои . Циркът възкръсна - и нашият, и световният.

От институти, болници и лекарствени компании, от тавани и мазета, от телевизори и радиа изпълзяха всевъзможни плъхове и палячовци. Появиха се и честни и добри хора, но в цирка кой ти гледа нещо различно от палячовците?

В личен план мога да съобщя, че се сбъдна кошмарът ми от ученическите години – да ни съветват и управляват математици. Математикът в моята гимназия беше два метра висок, караше колело и като преминаше с колелото си покрай мен на улицата, се провикваше:
– Двойчица, пак двойчица!
И аз се смалявах пред този гигант и математически мой мъчител.

Педагогическата върлина караше колелото си с щипки на крачолите. Страх го беше другаря Айвазов от заплитане на крачолите му в спиците на колелото. Колко пъти само съм се молел да му се омотаят крачолите и да падне. Ядец - нищо такова не се случи. Моите математически двойки нарастваха в геометрична прогресия, а той продължаваше с колелото си напред.

И днес вманиачени, самовлюбени и опиянени от внезапна слава личности искат да ни превърнат в таралежи – колкото повече игли, толкова повече хора таралежи. Таралежи със зелен сертификат.

Най-отвратителното е, че кръгът се затваря. По-точно – няма кръг, има дъно, което прилича на кръг, представя ни се за кръг.

А световният държавен егоизъм – ваксинационният егоизъм, е достоен за джунгла, ама от най-свирепите джунгли.

Богатите държави и главно две-три, които въртят света на малкия си пръст, за да могат по-лесно да си го сложат в джоба, извисиха живота на поданиците си до облаците, а останалите? Останалите и за игленици не стават. Кой ще ти хаби пари за някакви останали други извън островите на блажените?

Позор и провал, лутане и безпомощност и ловене на риба в чумава вода – това се случва на света.

Но който лови риба в чумава вода, рано или късно сам пие от водата.

Николай Милчев