Николай Милчев: Толкова шишенца не съм виждал никога. Станали са повече от снежинките

На мен страхът винаги ми е дишал във врата – и в училище, и в казармата, и в университета, и в живота, та досега.
Страх ме е било да не се разбере в училище, че ме е страх от едно по-силно от мен момче – какво ще кажат момичетата?
Страх ме е било в казармата да не се разбере, че съм смотан, та смотан – какво ще каже гаджето?

В университета ме беше страх да не се изложа с изпитите – какво ще кажат роднините?
В живота ме беше страх от високото. На мен от високото ми се вие свят. И когато преди години се качих малко по-нагоре, все ми се струваше, че ще падна надолу. И паднах.
Сега ме е страх от времето. Не че знам какво е време, но май времето е страх. Съмне се и хоп – стъмни се веднага. Болни и оздравели, смърти и надежди се въртят и си сменят местата всяка минута, докато пак се съмне и пак се стъмни.

Напоследък отвсякъде дават само шишенца. Хиляди шишенца се подреждат едно до друго и строени като стъклени войничета чакат да влязат в битка. Толкова шишенца не съм виждал никога. И все тях дават. Станали са повече и от снежинките, и от всичко наоколо.
И от време на време някоя голяма игла току прободе тапата на шишенце и се изпълни с благодат и живот. Голяма игла, изпълнена с благодат и живот. И шишенца, игли, въртележки, надежди.

А мене пак ме е страх – голямо магаре съм вече и не ми прилича да се завивам презглава, затова спирам да гледам и да мисля за шишенцата. Отивам до прозореца и виждам как от Витоша към София летят стотици врани. Тези врани вечер отиват да спят на планината, а сутрин идват в града по работа. Летят си, ама и те наредени по особен начин. И те маршируват във въздуха и се притискат една до друга, а човките им приличат на игли.

Знам, че не бива да завършвам така, ама като се плаша от игли и инженции...
Виж, ако ми ги прави майка – тогава може. Тя е медицинска сестра. От нея не ме е страх.

Николай Милчев, Фейсбук