Реклама / Ads

7| 4201 |15.12.2020

Николай Милчев: Толкова шишенца не съм виждал никога. Станали са повече от снежинките

.
Николай Милчев
СТРАХОВЕТЕ МИ Когато най-много ме е било страх, се завивах презглава. Свивах се на пашкул под завивката и изчезвах. Като се завиеш презглава, завивката ти става утроба. Носиш се в мрака и нито мислиш нещо, нито си чуваш сърцето. Няма пространство, няма свят. Само едно кълбо и това кълбо си ти.

На мен страхът винаги ми е дишал във врата – и в училище, и в казармата, и в университета, и в живота, та досега.
Страх ме е било да не се разбере в училище, че ме е страх от едно по-силно от мен момче – какво ще кажат момичетата?
Страх ме е било в казармата да не се разбере, че съм смотан, та смотан – какво ще каже гаджето?


В университета ме беше страх да не се изложа с изпитите – какво ще кажат роднините?
В живота ме беше страх от високото. На мен от високото ми се вие свят. И когато преди години се качих малко по-нагоре, все ми се струваше, че ще падна надолу. И паднах.
Сега ме е страх от времето. Не че знам какво е време, но май времето е страх. Съмне се и хоп – стъмни се веднага. Болни и оздравели, смърти и надежди се въртят и си сменят местата всяка минута, докато пак се съмне и пак се стъмни.


Напоследък отвсякъде дават само шишенца. Хиляди шишенца се подреждат едно до друго и строени като стъклени войничета чакат да влязат в битка. Толкова шишенца не съм виждал никога. И все тях дават. Станали са повече и от снежинките, и от всичко наоколо.
И от време на време някоя голяма игла току прободе тапата на шишенце и се изпълни с благодат и живот. Голяма игла, изпълнена с благодат и живот. И шишенца, игли, въртележки, надежди.


А мене пак ме е страх – голямо магаре съм вече и не ми прилича да се завивам презглава, затова спирам да гледам и да мисля за шишенцата. Отивам до прозореца и виждам как от Витоша към София летят стотици врани. Тези врани вечер отиват да спят на планината, а сутрин идват в града по работа. Летят си, ама и те наредени по особен начин. И те маршируват във въздуха и се притискат една до друга, а човките им приличат на игли.


Знам, че не бива да завършвам така, ама като се плаша от игли и инженции...
Виж, ако ми ги прави майка – тогава може. Тя е медицинска сестра. От нея не ме е страх.

 

Николай Милчев, Фейсбук



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Борис Бонев: София се ръководи от човек без визия. Ако й е толкова трудно на Фандъкова, да подаде оставка 19| 4492 |10.12.2020 . Д-р Николай Брънзалов: Обещаните пари за личните лекари ги няма, БЛС иска среща с Борисов 11| 3725 |10.12.2020 . Поетът Николай Милчев: Кой народ се оставя да го водят слепци?! 12| 3616 |09.12.2020 . Николай Милчев: По-страшно време за мачкане на хора не съм виждал, не съм си и представял даже 11| 4530 |08.12.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ