Новата книга на Стефан Дечев припомня забравени факти за Съединението

Представянето на „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885–1998)“ ще се състои в сряда, 29 октомври, от 19 ч. в книжарница „Умберто и Ко.“ на ул. „Славянска“ 14. 

Публикуваме откъс от книгата:

40-годишнината: Съединението срещу атентата в „Св. Неделя“

Особено импозантно преминава 40-годишнина на Съединението през 1925 г. Денят е обявен за неприсъствен и се отбелязва в цялата страна. Зад организирането на събития, свързани с празника, все пак участва и правителството на управляващия Демократически сговор, от който част от демократите, водени от Андрей Ляпчев са неразделна част. Още в навечерието на деня в печата се съобщава, че се предвижда този път молебенът да се отслужи в новия катедрален храм „Св. Александър Невски“. Става ясно, че посланието за помирение и сплотяване около държавата ще бъде водещо в предстоящото отбелязване.

То видимо ще послужи за пръв и за установяване на един възможно най-широк консенсус около Съединението, който да демонстрира в немалка степен, че събитието от 1885 г. се е оттеглило вече назад в историята. В случая това е важно, доколкото предходните кръгли годишнини през 1905 г. и особено през 1910 и 1915 г. имат щастието да преминат под управлението на кабинети съответно на Народнолибералната и Демократическата партия, както и на коалиция от трите либерални партии – радослависти, стамболовисти и тончевисти. И в трите случая говорим за сили, които са по някакъв начин свързани и като генезис на политически групировки, и персонално, със самото Съединение от 6 септември 1885 г. Сега обаче представители особено на старата Народна партия имат сериозно участие в управляващия Демократически сговор. Времевата дистанция, смяната на поколенията и тревожното време в средата на 20-те работи допълнително сякаш в полза на разширяването на този консенсус в подкрепа на Съединението. Без това да е голяма изненада на фона на досега проследените социалистически интерпретации на датата 6 септември, прави впечатление, че дори и социалистическият в. „Народ“ информира в броя си от 18 септември как на утрешния ден в тази напрегната 1925 г., учителите ще говорят из цялата страна пред учениците си за значението на деня на Съединението. Добавя се още и как не само в столицата и Пловдив, а отново из цялата страна се предвижда да бъдат отслужени панихиди, които да са посветени на жертвите при отстояване на Съединението.

В деня на отбелязването на 40-годишнината – 19 септември, събота, остават затворени всички държавни институции. Организирани са молебени и тържества в цялата страна, като най-големи са те в София и Пловдив. Цялостното внушение е за „голям народен празник“. Заедно с високопоставените лица празнуват отново още три организации – Дружеството на запасните офицери, които имат и свой патронен  празник, подофицерите, както и доброволческото дружество „Сливница“. Виждат се и много войници и ученици. Очевидно в тези тревожни месеци непосредствено след атентата в църквата „Св. Неделя“ от 16 април кръглата годишнина и правителствената инициатива на управляващия Демократически сговор дават отражение върху отношението на широки среди към празника. Същият ден е и патронен празник на запасното офицерство в страната, което се събира във Военния клуб в София.

В столичния град като главно място на памет продължава да се налага мавзолеят гробница на княз Александър I. На молебена в катедралния храм „Св. Александър Невски“ присъстват министрите Иван Русев, Цвятко Бобошевски, Янко Стоенчев. Там са и политици от опозицията, сред които особено личат демократите Александър  Малинов, Никола Мушанов и други. След молебена реч произнася запасният ген. Владимир Вазов. Припомня се и подвигът на българската армия в защита на Съединението при Сливница и Драгоман. Специфичното за това отбелязване е, че за годишнината в столицата запасните офицери минават покрай наскоро разрушената църква „Св. Неделя“ и свалят шапки в памет на убитите в априлския атентат. Шествието откликва на вече появилите се призиви и посещава дома на ген. Данаил  Николаев, едновремешния майор и участник в провъзгласяването на акта през 1885 г., обявен сега за „водителя на Съединението“, загубил при атентата преди по-малко от пет месеца единствения си син.

Не по-малко впечатляващо е и отбелязването на годишнината през 1925 г. в Пловдив. Тържествата там са организирани от Общограждански комитет с председател г. Немски. Създаден е и специален подкомитет, който се занимава изключително с набавяне на средства за полагане на камък и издигане в бъдеще на голям паметник, посветен на Съединението. На тържествата там също участват немалко официални лица. Сред тях личат имената на министрите ген. Иван Вълков и Рашко Маджаров, председателят на Народното събрание проф. д-р Тодор Кулев, народните представители Славейко Василев, Тодор Кожухаров, Андрей Ляпчев (сам той участник в движението през 1885 г. като куриер на тогавашния БТЦРК) и други. Тържеството се открива с молебен и панихида на площад „Съединение“. На Андрей Ляпчев е дори авторството и на материала, посветен на тържеството в града под тепетата, публикуван на страниците на „Пряпорец“. В специална реч отново той като народен представител от правителственото мнозинство на сговора отбелязва заслугите на покойния Петко  Каравелов като премиер на страната през 1884 – 1886 г. Отново Ляпчев не пропуска в речта си да изтъкне и ролята в онези събития на ген. Д. Николаев, като и той си позволява да напомни, че вече е изгубил почти зрение през последните месеци от мъка и плач по непрежалимия си син, загинал по време на атентата в „Св. Неделя“. В хода на възпоменанието в Пловдив е поставен камък и на мястото, където се предвижда да бъде проектирания бъдещ паметник на Съединението.