Общият план предвижда доставка на 60 нови влака, като пълното обновяване на подвижния състав трябва да приключи до юни 2027 г. Новите композиции ще обслужват основните направления в страната. Те ще заменят част от остарелите влакове, които в момента формират гръбнака на вътрешните пътнически превози.
Според обявеното от транспортното министерство новите влакове са част от договорите за обществена услуга, подписани по-рано тази година. Финансирането предвижда постепенно увеличение на държавната субсидия за пътническите железопътни превози до 9 евро на влак-километър през 2027 г., при сегашни нива между 5 и 6 евро.
Паралелно с обновяването на влаковете продължават ремонти по над 40 железопътни участъка в страната. По думите на Караджов в ефира на NOVA без приключването на тези инфраструктурни проекти новият подвижен състав няма да може да реализира пълния си потенциал по отношение на скорост и точност. Очакванията са основните строителни дейности да приключат до 2029 г.
Министерството уточни, че цените на билетите остават под контрола на държавата и към момента не се предвиждат резки увеличения, свързани с въвеждането на новите влакове.
Българските железници влизат в нов етап на модернизация след поредно обещание за подмяна на влаковете, но секторът остава в тежко състояние. По-голямата част от подвижния състав е на възраст над 30–40 години. Част от вагоните са произведени през 80-те години, а дизеловите мотриси по второстепенните линии често са с изчерпан технически ресурс.
Проблемите не са само във влаковете. Железопътната инфраструктура също е силно амортизирана. Ограниченията на скоростта по редица участъци правят пътуването бавно и непредвидимо. Закъсненията са системни, особено при комбинация от стари композиции и ремонти по трасетата.
Финансовото състояние на БДЖ години наред е зависимо от държавната субсидия. Компанията натрупваше дългове в миналото и премина през преструктурирания, но структурните проблеми останаха.
Засега за пътниците реалността остава смесена – единични обновени линии и композиции на фона на чести закъснения, стари вагони и ниска средна скорост. Именно това разминаване между обещания и ежедневие поддържа скептицизма около всяка нова „пътна карта“ за реформа в БДЖ.