От улицата подухна свеж майски ветрец, дочуваше се ръмженето на първите автомобили, преминаващи през „триъгълника на властта“, който от понеделник щеше да носи името „Нашият триъгълник на властта“ – както тактично намекна от трибуната на парламентарната зала Антон Кутев с „нашият парламент“…
Копринков, който бе заменил кабинета на „Дондуков“ 2 с кабинета на „Дондуков“ 1 се прозя блажено – нищо човешко не му бе чуждо, както бе казал още стария Публий, - след което натисна номер от „бързото набиране“ на своя Vertu Signature Cobra. Време беше за доклад.
- Началник, тази нощ овладяхме нови 18 рубежа в министерства и агенции. В ДАНС нашият човек вече е предупредил „вредните елементи“ да си стягат багажа и да са се измели още преди Джирото да е финиширало на жълтите павета.
- Нещо от Главния? – прекъсна го Шефа.
- Чух се с говорителя Песков. Изпраща ти специални поздрави от Главния. Ще се чуете в понеделник, защото имат проблеми с парада за 9 май, знаеш. И Маша (Мария Захарова, за недосетливите…) ти изпраща сърдечен привет и поцелуй, знаеш колко е мила.
- Нещо гадно има ли в медиите за мен? – прекъсна го отново Шефа.
- Ослушват се, но вятърът на промяната вече се усеща. Подготвили сме им тайфун и съвсем скоро ще засвирят поръчаната музика…
Рапортът продължи десетина минути. Все в бодър тон и искрящ оптимизъм. Но и с нотки на загриженост за народа.
Първият ден след пълната Победа.
Но нямаше време за празнуваме. Много и исторически важна работа тежеше на раменете на Копринков. МВР и службите трябваше да се заемат час по-скоро с телефоните, срещите и разговорите на „неудобните елементи“. Трябваше да бъдат разпределени верните кадри за изявите им в медиите – първо в големите телевизии. Спешно.
Революцията набираше скорост. Ден първи: Битката с олигархията трябваше да бъде обявена за приключена и да се инжектира в „дневния ред на обществото“ темата за „новото утро над Родината“.
А то, новото утро, ех…
Копринков се протегна, след което набра руското посолство. "Честит Ден на победата, товарищ Митрофанова!" Договорките трябва да се спазват стриктно. После ще звънне и на някои посолства да ги поздрави с Деня на Европа.
Така се играе тази игра.
Време е творецът да възкликне спонтанно:
Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?
Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден,
без пълководец като нашия човек?
Патриарх Даниил показа как се прави.
Непрофесионален хроникьор: Н.Е.
П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
