От "нужно е " до "хващам самолета и изчезвам". Какво знаем около идеята за задължително военно обучение?

"Ще видим ефекта от увеличението дали ще мотивира повече военни", обобщи Запрянов. Само месец остава до приключване на Прегледа. Препоръки за това цивилните да получават военно обучение обаче има и в Доклада за състоянието на отбраната 2023-та, който предупреждава, че има 15 години, докато се изчерпат хората с опит отпреди закриването на казармата. 

Обмисля се изискване за военно обучение за някои категории държавни служители
 

"Щом се заговори за военно обучение на цивилините…Хващам самолета и изчезвам".

Това може да е първата реакция. А това ще е първото предизвикателство, с което ръководството на армията ни ще се сблъска. Но и тази реакция е съвсем обективна. Границите вече не са затворени, военната повинност я няма от края ва 2007 г. Но и дебатите как да се даде военно образование на цивилните не са започнали. Въпреки зачестилите призиви на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който обясни:

"Като ръководство на държавата, като общество, трябва да развиваме адекватни въоръжени сили".

До края на юни военните ще пишат Стратегическия преглед на отбраната. Документът, който е свързан и с мобилизационната подготовка на гражданите, трябваше да е готов през февруари. Но от изказванията на политическото ръководство на армията в последните месеци стана ясно, че препъникамъкът е именно връщането на цивилните в системата на сектор сигурност, пише Добромир Видев в сайта на БНР. 

Съвсем наскоро служебният министър на отбраната Атанас Запрянов обясни, че подготовката на гражданите е "страхотно предизвикателство" и заради новите изисквания на НАТО, според които страната ни вече не може да има 70% окомплектован батальон или бригада и в този им вид те да бъдат декларирани като боеготови. Натовските критерии остават тайна, стана ясно от думите на Атанас Запрянов, но предизвикателството било хем да достигнем мирновременно комплектоване, съгласно изискванията на НАТО за сдържане и отбрана, хем да има модернизираме мобилизационната система, хем да попълним мобилизационния резерв с млади хора. И те да бъдат обучавани в рамките на задължителна подготовка. Не доброволна.

Вариантите засега не са много ясни. Министерството намекна, че задължителна подготовка може да важи за държавните служители или МВР по френския модел. Но се знае само, че са готови текстовете за промяна в Закона за резерва и в Закона за отбраната за онези, които до 2007-а са били в казармата. Как се посрещат идеите, официално анкета няма. В средата на март "Галъп" пусна резултатите от глобално проучване, което отчете, че 30% от българите биха се били в случай на война. 42% от сънародниците ни не биха го направили. А в световен мащаб страната ни е сред държавите, гражданите, които "са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война“.

 
Факт е, че дори и да иска, младото поколение няма представа как би изглеждало военното обучение. 

"Не съм ходил в казарма. След 2000-та съм роден. Има малка представа от история на мои родители, баби, дядовци какво е било вътре, как се е процедирало. Е, само интересни работи. Грабнали сме по някакъв начин, като е бил малък в ранна детска възраст", каза Боян.

Как си представя военното обучение?

"Строго, стриктно. Ще трябва да има някаква форма на обучение относно това нещо. Нали, се води казарма. Страшно ще ми е някакво такова. Досега не е било част от моето ежедневие това нещо. Е, то това със стрелянето мога да си изкарам курс. В днешно време така процедират повечето. Какво повече да се обучаваме за това нещо, след като няма казарма. То накратко, ако стане не дай се Боже, как се казва, война, то ще стреляме и да се крием. Това е".

На обучение за криене ще разчитат и възрастните дами, застанали пред микрофона на БНР, които обаче са от поколението, което е минавало доста сериозно военно обучение. И то във времена на силно военно противопоставяне. В коментарите си те не съдят младите, че нямат представа как да изглежда военното обучение:

"Те и на младите няма вече военно обучени, та на старите".

"Ако дойдат разбойници, с дърво".

"Дано да не става. Това е една истината. Иначе като пилци ще ни избият".

"По мое време, имаше военно обучение. Какво ни караха - как да превързваме, как шина да сложим на счупено. Това ни караха да правим".

"Ами представям си го, че трябва да обучат хората как да боравят с оръжие".

"Как да се крият. Къде да има скривалище. Да ни запознаят къде има скривалище. Да ни научат да стреляме".

"Първа помощ да дават. Първа помощ трябва при нужда да се дава".

"Ако стане война, сега няма да е война такава, каквато са били с камъни и дървета. Сега ще натиснат едните копчето оттук, другите от там. И ще приключи войната за минути".

Може ли да се справят, младите с тая работа?

"Могат! Сега знаят компютър, знаят всичко децата.

"А, те имат по-голяма информация".

Военното обучение за цивилните трябва да е модерно. Това каза полковник Диана Янева. От лятото на миналата година тя пое ръководството на Мобилната комуникационно-информационна система в Горна Малина. Тя вярва, че дисциплината не е излишна. И това са думи, които полковник Янева казва на сина си, който е десетокласник:

"Лично мнение изказвам. Може би в училище трябва да се обръща по-голямо внимание на военното обучение. Защото отбраната и защита на страната си е отговорност на всеки един гражданин. Да, няма вече наборна служба. Няма къде да се обучават и мъже, и жени. Може би в училищата трябва да се обърне по-сериозно внимание. Ние ходим. Представители от моето военно формирование и ходят. Като че ли практиката я няма. Стрелба няма. Например маршируване. Ей такова, начална военна подготовка - това липсва".

А вашите хора от Горна Малина, като ходят по училищата, какво казват, след като се върнат?

"Има интерес. След техни обучения на няколко пъти прави и Ден на отворени врати във формированието. Да дойдат, да разгледат техника".

Ако бяхте на мястото на тези, които вземат решенията за това как да се обучават цивилните във военнослужещи, какво бихте направили, във вашия опит?

"Може би обучението трябва да става във военни формирования, но нямам предвид наборна служба, нали, както едно време. Освен теоретични лекции, където ходят по училищата, учениците също да идват и във военните формирования. Да прекарват там ден-два, да видят техника, да поработят. Защо не и да пострелят. Сигурно е въпрос на големи разчети, които аз не съм правила, но такива са ми моите възгледи. Живеейки в този век, всичко това, което виждам навънка, ми се ще да го видя в армията. Наистина, така някой път си представям дейта центрове, облачни технологии. Всичко това ми се иска. Изкуствен интелект, всъщност това е бъдещето". 

Армията трябва да е и модерна, за да привлича хора. Затова последните предложения на МО бяха дори и хората, занимаващите с IT да имат възможност за получават повече към заплатата си. Това обаче е за бъдещето. А като съвет Илия Вълев разказва как не трябва да изглежда едно бъдещо военно обучение:

"Не трябва да се връща класическата казарма от социализма. Не трябва да принизява и да унижава младежа, обучаващ се за войник".

Като етнолог Илия Вълев е проучил онази част от традицията на казармата отпреди 2007 година. И доста е наясно, че голяма част от негативното отношение към армията идва от разказите на родителите.

Не само разказите от казармата формират негативното отношение на младите хора. А и дългата липса на яснота по темата, което отваря поле за тълкувания, интерпретации и коментари. Основно в интернет и социални мрежи, които се четат предимно от младите хора и от онези членове на обществото, от които армията очаква подкрепа при развитието на адекватни въоръжени сили. И на въпроса как си представят военното обучение на цивилни, двама младежи отговарят така:

"Че ще взема Калашника. Представям си го, че ако ще ни наложат да ходим на война, трябва да знаем какво да правим. Така че това обучение е нужно".

"Хващам самолета и изчезвам".