Тези програми няма да са насочени към всички области на науката, както няма да са насочени толкова и към фундаменталните изследвания, каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, след като участва в заседанието на парламентарната образователна комисия.
Програмите ще имат за цел да направят възлагането от страна на държавата по-ефективно и по-голяма част от средствата за наука да бъдат обвързани с дейности, които са полезни за общественото и икономическото ни развитие, и за развитието на отделни сектори, обясни министър Вълчев.
Той отбеляза, че и сега има две такива научни програми - едната е програмата за ядрени изследвания, която финансира участието ни в ЦЕРН и в Дубна. Втората е антарктическата програма, с която се финансира присъствието на България и научните изследвания в Антарктида.
Със сигурност ще има и програма за млади учени и постдокторанти, по която ще се предоставят и допълнителни възнаграждения. Тези национални научни програми трябва да са готови от 2018 г., уточни образователният министър.
По думите му една част от средствата ще бъдат насочени и към обекти от актуализираната Национална научна пътна карта, която беше одобрена през юни.
На въпрос, че от БАН искат още 38 милиона лева и откъде могат те да дойдат, след като бюджета за 2018 г. е приет, министър Вълчев отговори: "тук съм по-предпазлив да коментирам при приет бюджет, но е факт, че възнагражденията в БАН са ниски".
Той заяви, че е факт също, че "в БАН редица учени са ангажирани интензивно в научна дейност, но тази дейност трябва да бъде популяризирана и да бъде разпознаваема и от секторните министерства".
Вълчев даде за пример, че БАН вече са представили доклад за ефективността от атомна централа в Белене, предстои да бъде представен и демографски анализ и доклад за ефектите от членството ни в ЕС.